Театър на детската фантазия

ЯБЪЛКА ЗЛАТНА

Текст: Маргарита Дюлгерова

ИЗБИРАНЕ НА ГЕРОИТЕ

Във всички варианти на играта “Театър на детската фантазия” – ТДФ трябва да бъде създаден фантазиен бином, чрез който се дава тласък на детското въображение, разпалва се огънят на творческата фантазия. Няма да повтарям разясненията на писателя Джани Родари / 10, 23-29 /. Не искам да цитирам и дълбокомислени цитати от трудовете по психология или педагогика. Необходимо е да подчертая все пак, че фантазийният бином възниква при асоциативна връзка между две разнородни или отдалечени едно от друго понятия – това е мисловна операция, характерна за същината на човешкото съзнание.

Избирането на героите е предпоставка за пораждането на фантазиен бином. В някои случаи определянето на героите е всъщност пряко изграждане на фантазиен бином – например по две съществителни / 10, 117-120 / или по два предмета – Театъра на Франко Пасаторе /10, 102-105/. Интересни начини за разгаряне на творческия огън са показани и в книгата на Роза Боянова и Красимир Кунчев “Литературни игри с децата” /1 /. За читателите, които не познават изброените книги, ще дам един пример – изграждане на фантазиен бином от предмети, създадени от децата в кръжоците по приложно изкуство: глинен съд и змей от слама. Странното съчетаване на предметите събужда нови асоциации, дава възможност за фантастични комбинации: Сламеният змей в глинен съд, под, върху, до, срещу него… Какво ми напомня това? Представям си глинения съд върху висящ цветник, направен от конопена прежда с възлите на макраме – сякаш е седнал в конопена колесница. Сламеният змей, естествено, свързвам с горещото августовско слънце, жажда, суша. Сушата – зла магьосница… Кълни житното зрънце на бъдеща приказка: Сламеният змей – зъл, алчен, горделив побратим на Сушата ще пороби царството , в което мързеливците не са се вслушали в съветите на мъдрата и добра Фея на водата. Можем да я представим с музика – например с откъс от “Музика на водата” – Хендел. Юначният глинен съд след всяка битка ще става все по-здрав, защото с чест е издържал изпитанията и Феята на водата го е дарила с вълшебна конопена колесница и е вписала в шарките му песента на детските сърца и любовта им към цветята…Приказката тръгна – нали? Приключенията се нижат като пъстър хоровод и в тях децата могат да претворят прочетеното и наученото за водата в природата и за значението й за живота на Земята.

Убедихте ли се, че е лесно и интересно да се съчинява така? За да можем да използваме фантазийния бином, нека се опитаме да обобщим начините за създаването му. Фантазийните биноми могат да се градят въз основа на припомнянето на чувства, мисли, образи: от прочетени литературни творби; от творби на изобразителното изкуство, музиката, операта, балета, пантомимата, театъра, киното, телевизията; от живота.

Особено полезни са библиотечните фондове и Интернет при създаване на фантазийни биноми чрез показване: слушане на откъси от музикални творби или драматизации , разглеждане на илюстрации и репродукции. Много сполучливо решение е създаването на фантазиен бином във връзка с разглеждането на картинна галерия, изложба, музей. Ако играта ТДФ се проведе веднага след посещението, ползата от него ще бъде значително по-голяма. Вълнението от срещата с изкуството, прави играта по-жива. Тя от своя страна фиксира по-трайно преживяното и възприетото по време на посещението. Фантазиен бином за човешката материална или духовна среда можем да изградим и чрез фотоалбумите. Например в едно от занятията разглеждахме художествени фотографии, посветени на борбата за мир. Поставих на децата задача, да изберат две фотографии. Едната бе снимка на бойна ракета, другата – портрет на стара жена с дълъг нос и набраздено от бръчки лице. Избраните фотоси се преплетоха с чутото и гледаното по телевизията и се роди чудновата история за вещицата, която имала вместо нос – бойна ракета. Съчиняването клонеше към пародиране на жанра на вълшебната приказка. Въпреки естетическите недостатъци, приключенската история, създадена колективно показа и емоционално затвърди детската непримиримост към жестокостите на войната. В този смисъл ТДФ, като форма на педагогическа работа приложима във всички сфери на учебно-възпитателния процес, изразява и неговата хуманистична насоченост.

При създаването на фантазийния бином много ефективно е показването на детско творчество – плод на самите участници в играта. Тогава допълнително се активизират асоциациите на участниците в ТДФ, свързани с личността на детето, чиято творба е показана. Преживяванията му - съпровождали създаването й – подпомагат неговата самоизява по време на игровия творчески процес. Това безспорно обогатява играта и подпомага цялостния учебно-възпитателен процес.

Още по-действен начин за изграждане на фантазийния бином е сътворяването по време на играта. Децата сами могат да направят някои от героите – с подръчни материали: моделиране, рисуване, апликации, сглобяване, лепене – от природни материали, например.

Трудовата дейност също може да създаде фантазиен бином за чудесна приказка. Например: привършва часът по трудово обучение. Направени са красиви, весели сандвичи. Време е да почистим класната стая. Вземаме старата, проскубана метла, но тя – хоп – опитва се да събори сандвича – човече от хлебче, с глава от яйце, с шапка от камба, очи от чер пипер, нос от морковче и уста от люта червена чушка. Какви ли лютиви думички ще чуе нещастната метла? Приказката може да започне. Хем ще ни е весело, хем ще си починем, а и педагогът ще има възможност артистично, шеговито да покаже на децата, колко са смешни, когато в общуването им се загнезди грубостта.

Много се пише за участието на педагози и творчески личности в учебния процес. Тази чудесна теоретическа постановка за обогатяване на учебно-възпитателния процес се формализира чрез лекторския вариант или госта-украшение. Ами ако помолим гостуващия творец да играе заедно с децата? Защо не? Например: да нарисува, да моделира, да изпълни или измисли в момента някаква мелодия, да начертае фантастични архитектурни конструкции, които да станат елементи на фантазийния бином. Ако гостът е майстор, може да покаже свое изделие: стругован детайл, пластмаса, тъкан, метал, печатна платка, компютърна програма, ястие или какво ли не още, което децата да пипнат, да помиришат, да вкусят – и техните възприятия да активизират въображението им. Така би се родила чудесна приказка за плодовете на човешкия труд.

В “Граматика на фантазията” /10 / и в “Литературни игри с децата”/1/ ще намерите много игрови форми, при които фантазийният бином се гради върху противопоставянето на езикови структури. Това на първо място са приказките по две думи: две съществителни, глагол и съществително, прилагателно и съществително и т.н. Приказките по поговорки / 1, 74-82 / също са разновидност на този начин за разкрепостяване на детското въображение.

Пародирането пък е начин за създаване на фантазиен бином чрез отричане, разрушаване на жанровата специфика при претворяване на теми, нехарактерни за жанра, с цел – постигане на комичен ефект. Когато степента на деформирането е малка и при това подчинена, обусловена от новото съдържание – ражда се новата жанрова специфика на съвременната авторска вълшебна приказка. По-подробно с този проблем можете да се запознаете в книгата на Иванка Ковачева “Да разкажеш приказка” / 6, 77-122 /. Бих добавила само, че щом извънлитературни цели водят автора до деформиране в разрез със същността на жанра – това унищожава художествения ефект. Нагледен пример са много от съвременните авторски приказки.

Играта ТДФ има както естетически, тъй и възпитателни цели и задачи. Тъй че са допустими и естествени случаите, в които детските творби притежават съвсем малка част от естетическата жанрова специфика. На този въпрос ще се върна отново в петия, последен етап на играта – оценяването на създаденото по време на игровото действие. Дори и когато жанровата специфика е слабо изразена, по-важно е да насочим вниманието на децата към “бисерчето от морето на детските игри – бисерче, което ни прави по-добри” / 9, 152 /.

Героите на играта могат да бъдат и предварително определени от педагога или детето, което изпълнява ролята на водещия. Ако са определени частично, за някои от тях дават предложения децата, други са посочени преди започването на играта. Героите може да се избират и чрез жребий – с помощта на картите. Най-трудно се организира играта, но се постига максимална ефективност, когато всеки има право да предлага герои. При събеседването и споровете се създава творческа атмосфера, която помага на децата да преодолеят стеснението си, подтиква ги към самоизява, дава тласък на чувствата и мисълта, разкрепостява въображението. При индивидуалните игрови форми на изява беседата също е нужна, като своеобразно “загряване” на въображението до оптималния градус на творческо горене.

Как от многото предложения да се подберат най-удачните? Най-трудно, ала в педагогически аспект най-плодотворно е, по време на разговора с децата, деликатно да насочим вниманието им към най-подходящите герои, така че те сами да ги изберат. Правото на избор може да се дава на най-добре представилите се в предните игри ТДФ или в други форми на учебно-възпитателния процес. Възможно е и гостът да избере от предложените герои. Важно е да се регламентира правото на избор при уточняване правилата за конкретното игрово занятие. Когато героите се избират с гласуване, децата шумят, занятието много трудно се ръководи. Защо тогава предпочитам този вариант? Та нали изкуството не се прави с болшинство!? Зачитайки мнението на другарите си, децата се приучават към вътрешна творческа дисциплина. Самодисциплината в живота и в творческия процес е трудно достижимо умение, което игровият творчески процес на ТДФ развива чрез все по-сложни правила–ограничения, канализиращи потока на детското въображение.

След като приключи колективният вариант на играта ТДФ, всяко дете би могло да съчини самостоятелно в къщи своя приказка за героя, който си е избрало. Но това в никакъв случай не бива да бъде задължителна домашна задача. Задължителността убива желанието и на най-запалените фантазьори. Ако детето по свое желание е измислило само нова приказка или е нарисувало у дома илюстрации, ако е изработило кукла или моделирало някой от героите – тогава е достатъчно да го похвалим и покажем сътвореното от него, за да има следващия път и други ентусиасти.

Децата трябва да разкажат , какво знаят за природната същност на избраните герои. Ако са живи същества: Къде живеят? С какво се хранят? Как отглеждат дечицата си? Кои са враговете и кои приятелите им? Ако са предмети: За какво служат? От какво са направени? Кога за пръв път и къде са ги измислили хората? Познавателният елемент чрез словесното рисуване преминава в естетизиране, чрез олицетворяване, оживяване на предметите, растенията или животните – герои на вълшебната приказка, сътворявана в игровия процес на ТДФ. Децата трябва да нарисуват с думи външния вид на всеки герой, навиците, знанията, уменията, мечтите му. Да разкажат, как изглежда домът и родната му страна.

Eтапи на играта - 1 - 2 - 3 - 4 - 5