Театър на детската фантазия

ЯБЪЛКА ЗЛАТНА

Текст: Маргарита Дюлгерова

ДА СЕ ЗАСЛУЖИ ПРАВОТО НА УЧАСТИЕ В ИГРАТА ТДФ

Ако организирате играта съвместно с някоя библиотека, добре е първото условие за участие да бъде прочитането на определени книги с приказки. Ако решите, че в ТДФ могат да участват само АКТИВНИ ЧИТАТЕЛИ от 6 до 11 годишна възраст, възниква въпросът: Как практически да определим активен ли е даден читател? Достатъчно ли е да преброим книгите, вписани в читателската му карта? Но детето може да взема по-малко книжки , защото има голяма лична библиотека или защото разменя книги с другарите си. А дали заетите книги наистина са прочетени? Преди да започнем организирането на играта, непременно трябва да си отговорим на тези въпроси.

Комплексният подход в учебно-възпитателния процес и интегрирането с повече сфери на културния живот подпомага развитието на детето. Ако класният ръководител, библиотекарят, педагозите, които ръководят класните, извънкласни и извънучилищни дейности, обединят усилията си за създаване на трайни читателски навици; ако осигурят съдействието поне на малка част от семействата на децата – то резултатите ще бъдат значително по-добри.

За проучване на детското читателско възприятие най-полезни са изпитаните библиотечно-педагогически форми на индивидуална и групова беседа. Особено интересен е подходът на Л.Беленкая / 12 / към организирането и провеждането на груповата беседа. Тя съчетава оценяването и развиването на читателските умения.

Една от най-добрите творби на съвременната българска детска литература – романът-приказка “Най-златното злато” от Петя Караколева е подходящ най-вече за ІІІ и ІV клас – особено във връзка с разработването на темите за годишните времена и любовта към родната природа. В Интернет на адрес: http://zlato.hit.bg можете да ползвате безплатно методическата разработка за романа. С над 100 въпроса се насочва вниманието на децата към художествени детайли, чрез които по-лесно се осмисля творбата и се усвоява естетическата същност на метафората и сравнението. Анализирайки отговорите - проверяваме пълнотата и задълбочеността, с която децата са възприели прочетеното. Едновременно оценяваме и развиваме читателското възприятие.

Подобен подход е резултатен и при попълване на читателските дневници. След като са записали автора, заглавието на книгата и името на художника, който я е илюстрирал, децата често не знаят, какво още да пишат. За да не ги учим на формално отношение към задълженията им, трябва да им помогнем конкретно за всяка книга. Например: Кой момент искаш да прочетеш отново? Защо? Какво те развълнува най-силно? Защо героят постъпи така? Ако беше направил това и това, щеше ли да стане по-интересна книгата? Защо? Коя дума, кой израз ти направи най-силно впечатление? Освен тези традиционни въпроси има и други, които разкриват пред децата поетиката на литературната творба. Например: ако сменим думата с…ще стане ли по-хубава приказката, разказа, стихотворението? Не? Защо? Може да им прочетем куплет с предварително променена дума – синоним, който нарушава ритъма; не е толкова изразителен или липсва звукописния ефект. След като изслушаме предложенията на децата, прочитаме куплета в оригиналния му вид. В предварителната беседа , преди самостоятелната работа с читателския дневник, е подходящо да разкрием пред децата освен тропите и фигурите, още и очарованието на звукописа. Например: Посочете, кои звуци се повтарят в откъса. Какво ни напомнят те? Защо писателят е избрал думички изградени точно от такива звуци? Без да използваме сложни термини, привличаме вниманието на децата към сравненията, метафорите, ярките прилагателни, сполучливо употребените глаголи и съществителни, звукописа. Така по-лесно формираме у малките читатели умението да възприемат и осмислят естетическата специфика на художествената литература.

Очевидно е, че първият етап на играта е много тясно свързан със задачите на цялостния учебно-възпитателен процес. Затова няма да се спирам подробно на него. Всеки педагог познава най-добре конкретните нужди на своите ученици и сам най-добре може да планира и организира подготовката за игровите занятия на ТДФ.

Участието в ТДФ може да се заслужи и чрез творчество: рисунки, апликации, ръкоделие, проява на наблюдателност, остроумие, трудолюбие и други положителни нравствено-естетически изяви. С една дума – ТДФ може да стане мотивационен фактор или награда във всички области на учебно-възпитателния процес в и извън училище.

При организирането на играта е необходимо да се уточни, кой игрови вариант ще бъде използван, за да бъдат реализирани педагогическите цели. Водещият може да променя правилата според конкретните задачи на всяко игрово занятие, затова преди започването му те винаги се уточняват. Групират се участниците и се разпределят задачите им в игровото действие. Децата трябва да се подготвят за играта, съобразни задачите, които ще изпълняват в нея. Най-важна е самостоятелната работа с книгата. Ако вече сте се запознали с трите научно-художествени четива за деца: Сладкодумко”, “Живото вълшебство”, “Ами ако…”, то вече познавате шест игрови варианта, които дават представа за организирането и провеждането на играта ТДФ. Тя е изградена съобразно спецификата на вълшебната приказка и основните елементи на нейната структура. Нека си припомним основните герои и четирите момента на приказното действие.

Eтапи на играта - 1 - 2 - 3 - 4 - 5