Театър на детската фантазия

ЯБЪЛКА ЗЛАТНА

Текст: Маргарита Дюлгерова

РАЗНОВИДНОСТИ НА ИГРАТА ТДФ

3. РАЗНОВИДНОСТИ НА ИГРАТА ТДФ СПОРЕД УЧАСТНИЦИТЕ

Според участието на възрастните в играта ТДФ, можем да разграничим три групи игрови варианти: при които играят само деца, други – при които възрастният е водещ, а участниците - деца, трети – при равностойно игрово участие на деца и възрастни. Третата разновидност е най-подходяща за груповите колективни игри с малък брой деца, главно в извънучилищните форми, където по-лесно се осъществява неформалното общуване / 4, 167-169 /.

Специфичното в този случай е взаимното индуциране на творческа активност. Какво разбирам под този термин? При съвместната творческа работа на децата и възрастните има звездни мигове, в които се раждат ярки образи. Ако възрастните успеят да покажат на децата очарованието на тези образи, които малчуганите сами са създали, ако съумеят да им внушат естетически най-продуктивния път за разгръщане на образите в художествената тъкан – то децата не само обогатяват зоната на най-близкото си нравствено-естетическо развитие / 2, 477-484 /, но и дават още по-интересни предложения в по-нататъшния ход на играта. При неформалното игрово общуване някои от детските фантастични приумици стимулират творческата активност на възрастните. Процесът обогатява двустранно. Възрастните откриват живата вода на нестандартното детско образно мислене и едновременно спомагат за неговото развитие.

Групирането на участниците в играта ТДФ е друг основен критерий за разграничаване на вариантите й. Според броя на децата играта може да бъде индивидуална или колективна. При индивидуалната игра всички участници се изявяват последователно в определен етап – според картите, които са им се паднали или във всички етапи на играта, като се избират най-добрите предложения. За този последен случай са необходими няколко примера. Играят четири деца, измислят герой-юнак, рисуват с думи образа му. Едното предложение е – юнак-девойче, второто – юначен принц, третото – храбрия рапан, четвъртото – малкото орле. Играчите трябва да решат, кое от тези предложения ще изберат. Така всяко дете се опитва да даде обективна и честна преценка за образа, нарисуван с думи. За всеки от героите са предложени няколко словесни образа. След като се избере най-добрия – с него всички са задължени да съчиняват по-нататък. По същия начин от четирите предложения за бедата само едно става основа за продължаване на приказното действие.

При индивидуалната игра можем да подходим и по друг начин. След

като определим правилата за игровото занятие - самостоятелна творческа работа - всеки от участниците да представи в писмен или устен вид измислената от него фантастична история. Така играта се организира много по-лесно, но е педагогически продуктивна главно при деца, запознати с другите разновидности на ТДФ и при участници с ярко изявени творчески способности.

Колективната игра може да бъде групова или масова. При груповата колективна игра децата се обединяват в творчески групи според желанията, възможностите и взаимоотношенията си. Те съвместно съчиняват, илюстрират или оценяват сътвореното по време на играта. Работи ли се с всички присъстващи деца едновременно – това е масова колективна игра. Едновременното използване на индивидуални и колективни форми на изява е характерно за смесените игрови варианти. При тях водещият включва в определени моменти на игровото действие всеки от играчите, както и децата от публиката, желаещи да допълнят или предложат нещо.

Според функциите, които участниците изпълняват, има два типа игрови варианти – със самостоятелно или със сюжетно-ролево участие. Изявата на децата може да бъде пълна, всестранна – във всички моменти и задачи на игровото действие. По-лесно приложима и по-често прилагана е частичната форма на участие в играта ТДФ – особено, ако е организирана сюжетно-ролево. При избирането на героите можем да определим четири сюжетно-ролеви задачи:

При групова колективна игра “търсачите” трябва да открият в природата или творбите на изкуството герои за играта ТДФ.

“Изследователите” са втората група участници – те издирват в литературата материали за природната същност на избраните герои и ги препоръчват на другарите си – да ги прочетат.

“Защончовците” имат право да задават въпроси за избраните герои. Ако никой от останалите участници не им отговори, те трябва да съобщят отговора. Тогава печелят правото да определят нов герой. Пример за прилагане на такава сюжетно-ролева задача при индивидуалната изява на децата е даден в четвъртата игра от помагалото "Живото вълшебство".

Сюжетно-ролевите задачи при съчиняване на приключенията са две:

“Сладкодумковците” рисуват с думи образите на героите: Как изглеждат? Къде живеят? С кого дружат и с кого враждуват? Какво знаят? Какво умеят? За какво мечтаят?

“ Главният разказвач” представя цялостната приказка – свързва хармонично предложенията на другарите си за героите и приключенията им. В играта с карти, тази сюжетно-ролева задача изпълнява детето, на което се падне картата със силуета на библиотека “Л.Каравелов”. Цялостното разказване на съчинената вълшебна приказка или фантастична история е особено необходимо, когато има повече предложения за всеки от четирите момента на приказното действие.

Четвъртият етап на играта е особено интересен със сюжетно-ролевите игрови задачи, свързани с илюстрирането на създадената от децата литературна творба. “Художниците” могат да бъдат “илюстратори”, “сценографи”, “майстори на декорите и костюмите”. Ако децата решат да драматизират приказката, която са измислили, ще има и други роли: “драматург”, “режисьор”, “пантомимист”, “балетист”, хореограф”,”гримьор”, “фризьор”.

Много съществен момент е и звуковото и музикалното оформление. За това може да се използват не само музикални инструменти и играчки, но и всички подръчни средства. Децата проявяват завидна изобретателност – например в летния лагер намериха огромен капак от казана в кухнята и един черпак за гръмотевичния звук, с който възвестяват Нептуновия гняв. В училище може да се използва и детското музикално куфарче.

Най-подходящо е подбирането на откъси от музикални творби, които децата да издирят в комплексния отдел “Изкуство” на библиотеката. Там те могат да потърсят в албумите рисунки и снимки на интериор във връзка с приказното действие или дрехи, накити, замъци, които да опишат или нарисуват. Освен че емоционално ще обогати играта, тази издирваческа работа ще им създаде и първите навици за самостоятелна работа с графичните издания в библиотеката. За децата с изявени музикални способности може да усложним сюжетно-ролевата задача – да измислят песничка за някой от героите или мелодия за ярък, силно емоционален момент от приказното действие. Според възможностите на децата, въображението на учителя и целите на конкретното игрово занятие може да се обособят още много ролеви групи или индивидуални ролеви задачи. Важното е да превърнем играта в истински празник за децата.