Театър на детската фантазия

ЯБЪЛКА ЗЛАТНА

Текст: Маргарита Дюлгерова

РАЗНОВИДНОСТИ НА ИГРАТА ТДФ

1. ХАРАКТЕР НА ЦЕЛИТЕ

В зависимост от характера на преобладаващите педагогически цели можем да групираме игрови варианти с образователна, възпитателна или естетическа насоченост. На практика винаги има преливане на целите от тези три сфери, но една от тях е доминираща. Спецификата на играта изисква от водещия педагог /учител, библиотекар, родител/, да преценява и гъвкаво да реагира според конкретната ситуация. Налага се да импровизира и дори в самия ход на занятието да променя целите му, ако това се наложи. Например Тодорка Дочева – най-ентусиазираният и талантлив учител от всички, с които експериментирах ТДФ – веднъж много умело преодоля разминаването между целите и обстоятелствата, в които се провеждаше играта. Искахме да покажем вариант с подчертано естетическа насоченост. Подготвихме с музика и творби на изобразителното изкуство фантазиен бином, който да насочи децата към създаване на приказка за красотата на музиката и вълшебната й сила да твори добро. Хубаво замислено, но обстоятелствата ни изиграха лоша шега. Проточи се срещата за обмяна на опит с библиотекарите от детските отдели на окръжните библиотеки в Русе, Велико Търново, Габрово, Ловеч, Плевен, Силистра и Разград. Вместо в 11, играта започна в 13 часа. Малчуганите огладняха и тогава илюстрациите на Васнецов – към приказката за Василиса Прекрасна, където тя танцува в царския дворец сред езерото с лебедите, - вместо да насочи въображението на децата към танците и музиката, привлече вниманието им към трапезата. Измислиха приказка за принцеса, която “ в бащиния си дворец имала 6 бара. Там ядяла само сладолед, купувала си пръстени, пушела цигари. Тя била толкова дебела, че даже се наложило великанът, който я отвлякъл, сам да й ший дрехи. Това никак не й харесвало, въпреки че той се чудел, как да й угоди. Всеки ден я хранел само с пържоли и кюфтета, пържоли и кюфтета – та дано да забрави за баровете в бащиния си дворец”. Както виждате, наложи се да се откажем от първоначалния си замисъл и от доминирането на естетическите цели. Т.Дочева умело изведе на преден план новите нравствено-естетически внушения, заложени във фантастичната история , която децата създаваха. Превъзпитаването на разглезената принцеса бе не по-малко интересен проблем от този за значението на музиката в човешкия живот.

Очевидно е – играта ТДФ изисква творческо отношение към възпитателния процес. Първо, защото тя е своеобразен начин за неформално общуване на деца и възрастни. Второ, защото игровият процес по своята същност е творчески. Трето, защото играта ТДФ може да се реализира само, ако творчески са осмислени конкретните за дадения момент педагогически задачи, които се решават от всички сфери на цялостния учебно-възпитателен процес.

Например, един от експерименталните класове беше особено палав. Третокласниците слушаха що-годе постоянната си учителка, но когато тя се разболя, при заместничката й настъпи истинско природно бедствие. Позната картинка, нали? Нямах вълшебна пръчица, като библиотекар не можех да помогна особено – след като цялостния учебно-възпитателен процес не може да се пребори с липсата на дисциплина - тая ахилесова пета на образователната система. Исках чрез игровия процес децата да осъзнаят поне това, че не бива да проявяват жестокост в разгорещените битки, които неизбежно избухваха всяко междучасие. Организирах игра ТДФ в навечерието на 8 март. Фантазийният бином бяха думите беля – подарък. Спонтанно се роди фантастичната фабула: цветята, които всяко дете поднесе на майка си за празника, ще се превърнат в палавините му от последния месец. Съобщаваме белята и всички заедно решаваме, кой да измисли приключения с нея. Скоро малчуганите разбраха, накъде поведох играта, какво искам да им внуша. И въпреки това с удоволствие съчиняваха. Преодоляха първоначалната си съпротива, след като разбраха, че никой от тях не е наречен по име – белите вършеха някакви измислени герои.

Така в игровото действие се създаде хармония между внушаемостта и антивнушаемостта, чието диалектическо взаимодействие съгласува, свързва изграждащата се детска личност със средата. Владимир Леви подчертава, че внушаемостта постепенно се превръща в самовнушаемост, и че редом с развитието на вътрешната независимост се създава творчески мислещата и самоусъвършенстващата се личност, формира се човешката духовност. / 13, 86-87 /. Дистанцирайки се от постъпката си, детето-разказвач вече я оценява и претворява във фабула, изпъстрена с причудливи небивалици. Играейки, то може да се надсмее над себе си. А не напразно е казано, че човек смеейки се, най-леко се сбогува с недостатъците си. Осъзнавайки и отричайки ги – добива сили да ги преодолее.

В осмомартенската игра акцентирах върху историята за цветята на побойника, превърнали се в разбойници и отвлекли майка му. Трупахме все по-страшни приключения, в които момчето можеше да победи само, ако му помогнат приятелите, които е обидило, децата, които е набило. Получи се интересна история, дълго в класа се говореше за нея. Ако кажа, че битките в междучасията изчезнаха – няма да е истина, а и читателите няма да повярват. Битки пак се вихреха, но озлобяване и жестокост в тях наблюдавах значително по-рядко.

Дисциплината се гради не само на задължителността на определен тип поведение, но и на осъзнаване на необходимостта му. Игровият творчески процес на ТДФ помогна на третокласниците до осмислят някои съществени елементи на своята социализация.

Колко много регламентирани изяви има в нашите взаимоотношения!

Формалното общуване запазва някакво лустро на хуманност, неформалното девалвира все повече към насилие и жестокост. Така че все по-нужни ще са всички методически средства, с които да помогнем на децата, да противодействат на тези негативни тенденции в развитието на обществото.

За това, че вярваха в мен и ме подкрепяха при разработването и експериментирането на ТДФ благодаря на:

Доц.Борис Минчев

Еберхард Унджиян

Специалистите от НИИО “Т.Самодумов” – ст.н.с. Надежда Ковачева, ст.н.с. Лиляна Найденова

Професор Ани Гергова и специалистите от НБКМ

Професор Т.Трифонов

Художниците : Маньо Манев, Маргарита Хрисандова, Веселка Дойчинова, Виолета Радкова, Даниела Максимова и Теодор Лихов

Учителките Тодорка Дочева и Добринка Каракашева

Библиотекарите от РБ “Л.Каравелов”, ръководителите на просветата и културата в Русе.

Те се придържаха към принципа: Свободният избор е въздух за творческата инициатива!

Но свободата на избора в играта, както и в живота е подчинена на обективни закономерности