Театър на детската фантазия

ЯБЪЛКА ЗЛАТНА

Текст: Маргарита Дюлгерова

РАЗНОВИДНОСТИ НА ИГРАТА ТДФ

4. ИГРА ТДФ – БЕЗ КАРТИ

Фрагментарният подход при сътворяването създава възможност за всеки момент от приказното действие да има няколко предложения, от които да се избере най-доброто. Първата разновидност на играта без карти е, когато всеки играч предлага герои и измисля приключенията им, съобразно опростената структурна схема – герои: Н, Ю, Д, О; основни елементи на приказното действие: Б, В, С, П. Този подход е съобразен със спецификата на вълшебната приказка / 15; 16; 8 /. При втората разновидност тази схема не е задължителна, но също се спазва спецификата на жанра. По характер, а понякога и по естетическа значимост детските творби от тези по-трудни игрови варианти се доближават до авторската приказка / 6 /.

Третата разновидност на играта ТДФ без карти е свързана с пародиране на класическата структура на вълшебната приказка. Това е трудно, но често много плодотворно за реализиране на възпитателните цели, особено с по-големите деца от ІV и V клас. Те вече надскачат жанровите възможности на вълшебната приказка – тя трудно претворява проблемите, които ги вълнуват. Естествено е влечението на децата към фантастиката, но още не са овладели умението да я възприемат пълноценно. Пародирането на вълшебното им помага в този преход.

В четвъртата разновидност на играта ТДФ без карти има възможност участниците цялостно да градят вълшебна приказка или фантастична история. Самостоятелната работа в тези игрови варианти може да бъде без предварително насочване – всяко дете или творческа група сами избират герои, съчиняват, илюстрират, а после запознават останалите играчи със създаденото от тях. За да организираме по този начин играта ТДФ, децата трябва вече добре да познават другите й разновидности. Освен това, те трябва да владеят езика на изобразителната, музикалната и другите творчески дейности, които ще изпълняват по време на игровото действие.

Както подчертава проф. Матюшкин, владеенето на езика на дадена творческа дейност “ осигурява средства за мисленето, тъй като езикът е не само средство за общуване, езикът е и оръдие и средство на самото мислене и главно звено в саморазвитието на всички форми на творческите способности на детето” / 5, 40 /. В други варианти от четвъртата разновидност на играта ТДФ самостоятелната изява се предшества от групова и масова дейност, подготвяща фантазийния бином и предхождаща индивидуалния творчески процес.

В тези игрови варианти най-ярко е изразен основният закон на развитието на висшите психични функции: “ Всяка висша психична функция в развитието на детето се явява два пъти: най-напред като колективна, социална дейност, т.е. като интерпсихична функция, втория път – като индивидуална дейност, като вътрешен начин на мислене на детето, като интрапсихична функция” / 2, 481 /. Така че намесата на педагога в колективната игра има характер на обучение, създаващо зоната на най-близкото развитие в овладяване спецификата на съответната творческа дейност. Например: Средното ниво в умението на децата да градят приказното действие се изразява само в редуване приключенията на героите. В единични случаи срещаме оформен усет за градиране на събитията – при сражението на юнака с опасния враг някои деца измислят все по-трудни и опасни схватки. Много рядко малчуганите успяват сами да свържат в хармонична композиция и да градират изпитанията, възложени от дарителя – с качествата на героя, заради които получава вълшебните дарове и постига победа в борбата с опасния враг. Ако при колективната игра педагогът е показал, как практически да се постигне тази хармония, ако е играл и творил заедно с децата – то много скоро почти всички сами ще се справят с изграждането на цялостната композиция. Тоест, след съвместния творчески процес, в който той е участвал, всяко дете самостоятелно постига много повече от това, което преди е успявало само да създаде. В това именно се изразява разширяването на зоната на най-близкото развитие в овладяване на някои от специфичните особености на художествената литература, чрез един от най-популярните й жанрове – вълшебната приказка.

КАРТИТЕ ЗА ИГРАТА ТДФ

Графичния им образ можете да видите в приложението. Те са групирани в девет царства, по осем карти:

Н - Непослушен герой Б - Беда

Ю - Юнак В - Вълшебни дарове

Д - Дарител С - Сражение

О - Опасен враг П - Победа

1. Приказно царство 6. Птици

2. Свят на предметите 7. Насекоми

3. Растителен свят 8. Бозайници

4. Водни обитатели 9. Изкуство

5. Земноводни и влечуги

Рисунките от деветия комплект карти – царството на изкуството – не са номерирани. Те се използват във всички варианти на играта за илюстриране със средствата на различните видове изкуства.

При първата разновидност на играта ТДФ – с един комплект карти – трябва да се избират герои и да се измислят приключенията им само в границите на едно царство. Например в първата игра от научно-художественото помагало “Сладкодумко” се играе само с първия комплект карти – приказните герои в страната на вълшебствата. Втората игра от същото помагало е за приключенията на предметите в царството на вещите. Дори и децата от детската градина могат да играят с втория комплект, защото е най-близък до материалния свят, който опознават. Детската фантазия възниква при игровото проникване на детето в действителността /14, 494 /. След като бъде усвоено игровото действие и игровото поведение, може да се приложат по-сложните разновидности на играта ТДФ с осемте комплекта карти. Можем да организираме игра с 2,3 или 4 комплекта, като определим чрез жребий, от кои царства ще бъдат героите и къде ще протича действието.

При втората разновидност на играта ТДФ, от различни комплекти са картите за героите, а приказното действие изцяло протича в едно и също царство. Възможни са 22624 комбинации. Освен това може да се получат неограничен брой варианти, ако се избират побратими на четирите главни герои, като се използват картите от всички комплекти. Може да увеличим героите при игра с природонаучна познавателна насоченост. Например, в третата игра от помагалото “Живото вълшебство” нещастие сполетява герои бозайници и растения, юнаците са птици и насекоми, дарителите – растение и влечуго, а враговете – растение и насекоми.

Третата разновидност на играта ТДФ е, когато героите са от един и същ комплект карти, а приказното действие протича в различни царства. Тук жребият ни дава още много разнообразни комбинации на картите от осемте комплекта. Без да се размества реда на основните моменти от приказното действие: Б, В, С, П, са възможни още 22624 комбинации с картите от два, три или четири от осемте комплекта. Ако разместваме основните моменти от приказното действие – в четвъртата разновидност на играта – комбинациите нарастват с още 520 352. Пример за такъв игрови вариант има в четвъртата игра на помагалото “Живото вълшебство”. Там приказката започва с даряване в царството на насекомите – карта В № 7, продължава със сражение във владенията на птиците – С № 6, победа в подводния свят – П № 4 и завършва с беда в територията на земноводните – Б № 5.

Петата и шестата разновидност на играта ТДФ са свързани с избор на карти от различни комплекти и за героите, и за приказното действие.

Броят на комбинациите нараства неимоверно, а едновременно се разширяват възможностите за прилагането на играта ТДФ в учебно-възпитателния процес.

Следващата разновидност е насочена главно към изкуството - играе се само с деветия комплект карти.

Друг подход е показан в книгата на Джани Родари “Граматика на фантазията”. Играе се с 20 и повече карти – според структурата на вълшебните приказки – анализирана от Владимир Яковлевич Проп. При цикъл игри ТДФ – в летния лагер, например, където има достатъчно време, възможно е създаването на приказен сериал от рисунки, моделиране, драматизиране и др. Всичко зависи от желанието, възможностите и изобретателността на педагозите. Създаденото по време на такъв цикъл игри можем да обединим и представим пред публика, под формата на звучаща изложба.