УРОК № 4
За ученици от втори до пети клас
Идеи за провеждане
на комплексен урок по извънкласно четене и час на
класния ръководител.
Времетраене – 90 минути
Съобразно нравствените проблеми на детския колектив разпределяме ролите – героите от книгата на Петя Караколева “Най-златното злато”.
ПРАСЧО – слабичко дете, много палаво, което дава тон на лудориите в класа. При диалога за приятелството така ще можем да използваме максимално възпитателното въздействие на смеха.
ЗАЙКО трябва да е от антуража на естествения лидер – водача на най-палавите деца в класа.
ЛИСАНА и СВРАКАТА да се представят като “най-трудни роли”, затова да бъдат възложени на отличниците в класа. За тях социалната роля ня “Черния Петър” – т.е. вечно виновния, вечно критикувания, ще бъде нещо ново – няма да травматизира психиката им, а ще подпомогне развитието на чувството им за хумор.
ВРАБЧЕТАТА трябва да бъдат приятели (приятелки), които бърборят в час и чието приятелство повече пречи, отколкото подпомага развитието им.
КОКОШКАТА – РАЗУЗНАВАЧКА – най-любопитното и бъбриво момиче.
ШАРЕНОТО ПЕТЛЕ и ПЕТЛЬО – най-наперените момченца.
ИА – мудно, но разсъдливо дете. ЩЪРКЕЛЧО. Четири деца – годишните времена. Останалите деца са пилета – “златоизтърсачета” и роднините на Зайко.
Учителят и библиотекарят могат да изпълняват ролите на приказката и ракличката. Организира се сюжетно-ролева игра – импровизация, насочвана от педагога.
След като всички деца са прочели романа-приказка и са работили в библиотеката по всички въпроси от тематична група "Злато", трябва да се опитат да изиграят спора между героите, които представят. Всеки импровизира думите на героя си, като се стреми от името на своя герой да защитава мнението му за два главни въпроса:
- Какво е златото? Защо му е необходимо то?
- Какво е приятелството? Как може да се спечели или запази то?
Последователно, във всеки удобен момент, ракличката или приказката задават въпроси, с които деликатно да намекнат, да припомнят някоя постъпка на децата от класа, която трябва да бъде оценена по прасчовски, вълчовски, зайчовски и т.н. – т.е. да бъде дегероизиран извършителят й, без да се насочва вниманието към личността му. Така детето може да се дистанцира от извършената грешка, да се посмее над нея и естествено – да не я повтаря.
При разпределянето на ролите учителят разговаря с всеки изпълнител – насочва децата към характерните особености на образа, който трябва да пресъздават. Посочва им страниците, от които ще си припомнят, какво е златото за героя им: Магаренцето Иа – с.9, Щъркелчо – с.12 и с.94, Свраката – с.86 и с.94, Вълчо – с.94, Лисана – с. 86,с.90, с.94, Зайко – с.91,с.109,с.135-136,с.139, Врабчетата – с.143,с.149, Петльо и Шареното пиле – с.45,с.96,с.101, Кокошката-Разузнавачка – с.153, Пролетта –с.28-29,с.47,с.131,с.163, Есента – с.27, Лятото – с.131, Зимата – с. 163, Гъбите-Каубои – с.12, Прасчо – с.12,с.14,с.32,,с.36-37,с.56. Как Прасчо разбира приятелството ? – с.62,с.64-66.
Особено важно е децата сами да подготвят участието си в играта. След разпределянето на ролите се поставя задача – всяко дете да представи своя герой чрез драматизация или пантомима. Трябва да каже и покаже отношението на героя към златото. Какво е златото за героя? Защо му е необходимо то? Как разбира приятелството? Как ще постъпи героят в определена от учителя ситуация? Детайлите на тази проблемна ситуация учителят може да вземе от живота на класа и така да обвърже възприемането на прочетеното с нравствените проблеми на колектива.
По преценка на педагога, след прочитането на горепосочените страници, децата могат да ползват и диалозите при подготовката си за играта. Така ще им бъде по-лесно да изпълнят ролите си. Наизустяването на диалозите не е препоръчително.
След завършването на сюжетно-ролевата игра е удачно да се върнем към текста на романа-приказка “Най-златното злато”, чрез въпросите от тематична група “Злато”. Изслушването на повече от един отговор-разсъждение ще даде възможност на децата да изразят отношението си към нравствено-естетическите внушения на творбата.
