ДИАЛОЗИ ЗА ЗЛАТОТО

В помощ на учителя и библиотекаря

УЧИТЕЛЯТ / в ролята на приказката / - Ех, тези горски жители, чуйте ги само, как спорят. Но “преди да се открие истината пред тебе, винаги ти трябва време, да прецениш, какъв си бил до сега и какъв ще бъдеш от сега нататък.” А това не става бързо…Да ги послушаме, искате ли?

/ Излизат Прасчо и Зайко. Подслушват ги Лисана, Вълчо и Свраката – от едната страна на черната дъска, а от другата – Щъркелчо, врабчетата и кокошото семейство. Спорът за това, какво е златото и как ще го използват, преминава през всяка една от трите групи./

ПРАСЧО – Виж, Зайко, сезоните са избягали от къщата на Годината.

ЗАЙКО – Да ги чуем, тихо! Скрий се тук!

ПРОЛЕТТА / Мята въдица и изскоква минзухарче./ - Остро злато! / Смее се./

ПРАСЧО – Я, усмивката на Пролетта се търкули на земята, строши се и се разпиля на жълти пеперуди.

ЛЯТОТО – О, тук има хвърчащо злато! / Със сакче за ловене на пеперуди се опитва да ги догони./

ПРОЛЕТТА – Моето злато е чуруликащо! Седи си някъде и само чака да го разчуруликам. / Започва да дялка въображаема пръчка.

ЗАЙКО – Леле, тя дялка пръчката, а зелените стружки се разхвърчават и се забиват в поляните и ливадите.

ПРАСЧО – Не са стружки-зеленушки, не виждаш ли – зелена тревица е покарала.

ПРОЛЕТТА – Готова е моята свирка за разчуруликване на златото. Чуйте, мога да наподобявам песните на всички птици…/Звучи запис – песни на славейче, чучулига и други птици, с които децата са се запознали на уроците по родинознание./

ЛЯТОТО – Виж моето злато. / Показва й ябълки./

ПРАСЧО – Ами това са петровки – ябълки.Ух, че съм гладен. Къде ли се бави Есента?

ЗАЙКО – Ти много я обичаш заради шоколадовите бузи на жълъдите, нали?

ПРОЛЕТТА – А, а ето и моето злато: едно, две, сто, хиляда!

ЛЯТОТО – Но това са жълтите цветове на гергьовчетата. Виж, Есента е намерила златото.

ПРОЛЕТТА – Накиприла се е вече със златна дреха.

ЕСЕНТА – Вижте, колко е красива огърлицата ми от боровинкови перли!

/Излизат. Зимата профучава през сцената. Звъни със сребърни звънчета./

ЗИМАТА – Охо, аз първа ще привикам златото с моите ледени камбанки!

ЗАЙКО – Те приличат на ледени висулки.

ПРАСЧО – Имаш ли злато, имаш всичко – даже златна кочина, ако искаш!

ЗАЙКО – Златна кочина?

/Чува се гласът на Прасчовата мечта./

МЕЧТАТА – Аз съм твоята мечта. Бързо ме мечтай, че да порасна голяма! Хубаво ме мечтай, че да порасна крилата!

ПРАСЧО – Крилати работи не ща! Не съм гарга!! Искам златна кочина! И то – стохилядиетажна! Със стълбище като плисирана яка от чисто злато! А стъпалата да са златни пръсти, които да ме повдигат все по-високо. / Оглежда се замечтано./ Да можеше баба ми да ме види отнякъде! / Подскача възмутен./ Какви са тия прозорци?! Не ща прозорци! Не ща да ми надничат в златната кочина! / Звук от чупене на стъкло. Прасчо размахва сърдито ръце и крака, командва мечтата си./ На мястото на прозорците сложи дъбове с узрели жълъди. Ще се разхождам аз под дъбовете и жълъдите ще се сипят отгоре ми. Чакай, ами кой ще брули жълъдите?

ЗАЙКО – Не знам. Не знам дали някой ще може да обрули толкова много дъбове.

ПРАСЧО – Ти ли, най-добри ми приятелю, ти ли не знаеш, кой ще ми брули жълъдите?! Ти ли искаш моите жълъди необрулени да висят по клоните?! / Удря Зайко, прогонва го от сцената./ Ха сега да си хапна! Както казваше баба ми: гладно прасе злато не копае! Пфу, вече се е стъмнило. Но нищо – може би на тъмно златото по лесно се намира.

ЛИСАНА – Хи, хи, хи! Трябва да подкокоросаме и неизлюпените още и неродените още да търсят злато! Защото рано или късно те ще го намерят, а ние ще им го вземем. тогава ще видим, какво ще стане.

СВРАКАТА – Аз убедих десет новородени бобърчета, че няма нужда да правят вирове в реката и ги пратих да промиват златен пясък. Златото, рекох им, ще прави вирове вместо вас!

ЛИСАНА И аз убедих десет гарги, че няма защо да се учат да грачат и ги пратих да търсят злато. Златото, рекох им, ще ви научи да грачите по-силно от другите гарги!

ЩЪРКЕЛЧО – Според мен златото е два вида – северно и южно. През пролетта ми допада северното, през есента – южното, нали разбирате?

ВРАБЧЕТО ГОЛЯМОТО ОКО – А как ли изглежда индианското злато?

ВРАБЧЕТО ДЪЛГАТА КРАЧКА – Според мен е леко, пухкаво и вятър не може да го отвее.

ГОЛЯМОТО ОКО – Защо?

ДЪЛГАТА КРАЧКА – Ами, ако можеше да го отвее, досега да го е отвял на края на Земята, а щом всички казват, че е в нашата гора, значи не е отвяно. Но се страхувам, брате мой.

ГОЛЯМОТО ОКО - /Прекъсва го и го подгонва./ Страхливец със страхливец! Такива като теб под копитата на препускащ бизон трябва да се хвърлят! Скалпът им трябва да се смъква! на стълба на мъченията трябва да се връзват! Ще намеря аз златото и ще издигна златен стълб на мъченията – на него да връзвам всички страхливи братя!

ПЕТЛЬО – А пък аз, като намеря златото, ще си вдигна златен стобор – да си кукуригам от него! /Излиза./

ШАРЕНОТО ПИЛЕ – Аз първи ще намеря златото! Аз ще кукуригам от златния стобор! /Изтичва след Петльо./

КОКОШКАТА – РАЗУЗНАВАЧКА – Ох на мама златоизтърсача! С Петльо ще намерите златото, ще ми купите златни обички и тогава ще съм още по-хубава. /Оглежда се в огледалце, пудри се, черви се, после излиза и тя./

СВРАКАТА - / Наднича./ Ами! Хубавото злато хвърчи и има бял пуловер!

ВЪЛЧО – сврачешко злато няма! Аз съм ял питомни и диви прасета и ще ти кажа, че златото е питомно и диво. Друго злато няма!

ЛИСАНА – Каквото и да е, Вълчо, каквото и да е ! Аз го харесвам всякакво. Купувам цялата гора и я правя на кокошарник – пиленца ще ми писукат, кокошчици ще ми кудкудякат.

ЩЪРКЕЛЧО – Никакви пилета! Никакви кокошки! Като намеря златото ще купя цялата гора и ще я заблатя открай до край. Каква красота ще се получи, каква красота! накъдето и да погледнеш – жаби, жаби!

ВЪЛЧО – Няма да я видиш тая красота! Ей сега ще ти откъсна врата! Тук ще се разхождат моите питомни и диви прасета и няма да квакат, а ще грухтят! / Подгонва Щъркелчо. Свраката изплашена побягва от сцената. След тях Лисана излиза, хитро усмихната./

ИА – Всичко в гората е хубаво, всички са добри. Ако не броя Лисана, Вълчо и Свраката – остава чисто злато, остава най-чисто и най-златно злато !