УРОК № 2
За трети клас
Идеи за комплексен урок по български език и извънкласно четене
Предварителна подготовка –
индивидуални и групови беседи за художествените
детайли, които са направили най-силно
впечатление на децата. Удачно е да се използва
помощта на родители, библиотекари, по-големи
деца. Неформалното общуване с възрастните
облекчава и задълбочава възприемането на
прочетеното. При по-неактивна читателска
аудитория е необходимо изразително четене на
откъси, които да събудят интереса на децата и да
насочат вниманието им към художествено значими
детайли и образи. Например, ето няколко въпроса
за кратка беседа след прочитане откъса от с. 36-37
за мечтата на Прасчо:
Да видим, кой е слушал внимателно. Какво се
случило, когато “ едно листо запяло по-звънко от
авлига” ?
Каква хубава думичка използва писателката Петя Караколева, когато рисува “мехурчето, което не било мехурче, не било животинче, а било мечтата на Прасчо” ?Правилно – глагола “озлати”. Какво си представихте, когато чухте тази думичка? (Хубаво би било, след отговорите на децата педагогът да сподели с тях своите чувства и мисли, породени от този художествен детайл. Например: На мен думичката “озлати” ми прилича на весело слънчево зайче. Аз си представих, как мечтата на Прасчо насмешливо подскача пред зурличката му, започва да расте, да расте, търкулва се по дъгата.)
Как мислите, хубава ли е мечтата на Прасенцето ? Крилата ли е ?
Защо ? Та малко ли е – стохилядиетажна кочина, със стълбище като плисирана яка от чисто злато и стълби като златни пръсти, които повдигат Прасчо към прозорците – дъбове с узрели жълъди ? Защо мечтата на Прасчо не е крилата ?
Според вас, кога една мечта е крилата ?
Защо “откъдето минава приказката нещата всякога стават прозрачни и светли”?
Отговорът на учителя, след разсъжденията на децата може да послужи за край на приказката, например: Аз мисля, че приказките са събрали радостта и болката, надеждата и мъдростта, човечността и красотата, затова “откъдето минава приказката, нещата всякога стават прозрачни и светли”.
Педагозите и библиотекарите могат да използват предложените седем тематични групи от въпроси, за да насочат вниманието на децата към конкретни художествени детайли и образи. Някои от въпросите са групирани по двойки, така че на всеки чин е достатъчен по един екземпляр от книгата. И двете деца ще могат да работят едновременно – всяко дете по своя въпрос, тъй като отговорите са винаги на двете срещуположни страници. Тематичните групи са номерирани с римски цифри. Въпросите са номерирани в обща поредица. За групираните по двойки има и втори номер върху цветно поле, за да се знаят номерата и на двата въпроса.
Удачно е, когато се разпределят въпросите, да се даде възможност на децата по свое желание да подберат, колкото и които искат въпроси. При предварителната подготовка състезателният момент може да бъде – по двойки, по десятки (редички), индивидуално и т.н.
Проверката на читателските дневници може да се извърши преди занятието, а оценяването – след него, като се има предвид участието на децата в самото занятие. Може да се използва и помощтта на родители, библиотекари, ръководители на извънкласни форми за работа с книгата.
Ако се използват въпросите от тематичните групи за годишните времена, може да се предложи такъв ход на урока :
- Разясняване същността на термина “Художествен детайл”.
- Загадки – за кого се отнасят художествените детайли.
- Разговор – как писателката Петя Караколева е пресъздала образа на пролетта.
- Прочитане образа на бурята – с.11.Разговор за значението на звукописа.
- Разговор за художествените детайли, чрез които най-ярко се откроява образа на лятото.
- Прочитане откъса на с.181 за славеевата песен и разговор за умението да се претвори радостта от красотата ва възприетия художествен детайл или образ.
- Прочитане на записки от читателските дневници и показване на илюстративен материал – рисунки, кукли, мозайки, моделиране, драматизиране, музикално оформление и т.н. Отчитане на съревновението. Занятие – 90 минути.
Ето някои въпроси, които може да зададете на децата:
- Знаете ли, какво е мозайка ?
- Да, мозайката се ражда, когато
вместо с бои изграждаме образите от малки
разноцветни камъчета. Художествените детайли,
които градят образите в романа-приказка
“Най-златното злато”, приличат много на
камъчета от мозайка. Ето например, вижте образа
на пролетното утро, създаден от писателката Петя
Караколева: с. 54-55 “Над тях утрото опъна синьото
платно на небето на кръгъл гергеф, който беше
самият хоризонт и избродира жълто пролетно
слънце. То взе да пече, да пече и скоро заприлича
на печена тиква,на която само семките липсваха.”
Как мислите, през чии очи писателката е погледнала и описала пролетното утро? Кои художествени детайли в този откъс ви харесаха? - А сега да видим, дали сте прочели внимателно книгата. Авторката пише за един от героите, че непрекъснато се смалявал и станал дребен, като грахова шушулка с три зърна, а после мравките го помислили за житно зрънце и го отнесли в мравуняка си. /с.25/ За кого се отнася този художествен детайл? /за годината/
- Кой връзва водни примки и
тутакси ги развързва? Затруднихте ли се?
Припомнете си тогава оня вир “напил се до гуша с вода”, дето “водата се цупи с прозрачни устни”. А, ето го и мостът, който чака “като големи пъстърви да изплуват речните сънища”/с.42/ Може би вече се сетихте, къде “мислите на реката текат по-бързо”? /с.34/ Така без да надничате на страница 106, ще успеете да отговорите на въпроса: Кой “връзва водни примки и тутакси ги развързва”? - Припомнете си, какво ви направи впечатление в образа на пролетта, създаден от Петя Караколева? Какви художествени детайли, изграждащи образа на пролетта запомнихте? (Ако децата се затрудняват, педагогът ги подпомага с подбрани от него въпроси от тематична група “Пролет”.) Изразително се прочита откъсът на с.11от“Небесната буря сякаш беше чакала” до “ продължиха да се тюхкат горските жители”.
- Какво ви направи най-силно впечатление в откъса, който чухте? Най-наблюдателните забелязаха повторението на думичките, с които се показва, как бурята излива гнева си. (Учителят прочита откъса:”Бляс, блясна…а падна зад него.”) Чувствате ли – в тези повторения звучи все по-нарастващата сила на вятъра, който неочаквано затихва в последните две изречения, за да избухне бурята с още по-голяма сила в следващия откъс. Кажете, кои звуци и звукосъчетания се повтарят най-често в описанието на бурята? / тр, гр, сн, стр, пч, ш / Защо точно тях е използвала писателката?
- Забелязахте ли, как чрез словото Петя Караколева пресъздава ритъма в описанието на бурята? Сякаш чуваме плющенето на поройния дъжд. (Отново педагогът прочита откъса: “ Ядоса се бурята…да ги угаси.”)
- В читателските си дневници вие сте записали и художествени детайли, чрез които е пресъздаден образът на лятото. Припомнете си тези от тях, които са ви направили най-силно впечатление. / Ако децата се затруднят или пропуснат някой особено интересен художествен детайл, учителят ги подпомага, като им задава подбраните от него въпроси от тематична група “лято”. Подходящо е в урока да участва гост – родител, библиотекар, писател, журналист – оценил и избрал най-хубавите записи от читателските дневници. Прочитат се някои от тях. Показват се илюстрации и други детски творби, посветени на романа “Най-златното злато”. Прочита се откъсът на с.181 “ Сега ще завали…виличка от слънчеви лъчи.”
- Кои художестнени детайли от този откъс ви развълнуваха най-силно?
- Вие пихте жива вода от извора
на романа-приказка“Най-златното злато”.
Ще можете ли като славея да върнете дъгата на хората с песните и рисунките си, с красотата на творчеството и добротата на делата си?
(Награждава най-активните участници в занятието.)
