УРОК № 1
за учениците от втори до пети клас
В зависимост от възрастта и възможностите на децата, с които работим, избираме и формите за запознаване с творбата.
- Учителят чете на части романа и подпомага възприемането му, като насочва вниманието на читателите-деца към най-ярките сравнения, метафори, фразеологични изрази. Колективно се разглеждат илюстрациите.
- Децата се редуват да четат на глас – упражнява се четивната техника, изразителността и артистичността при четенето.
- Четат се възлови откъси и се поставя задача за самостоятелен прочит на част от романа-приказка.
- След самостоятелен прочит на целия роман, в клас се разговаря за героите и някои от приключенията им.
- За да осигури необходимите бройки от книгата, учителят може да използва възможностити на междубиблиотечното книгозаемане. Всеки може да поиска необходимите му книги от всяка библиотека в страната.
КАК ДА ЗАПИСВАМЕ ВПЕЧАТЛЕНИЯТА СИ ОТ ПРОЧЕТЕНОТО ?
Донесох ви романа-приказка “Най-златното злато”от Петя Караколева. Вижте, колко интересни са илюстрациите. Нарисувал ги е художникът Петър Станимиров. Днес ще се научим да записваме впечатленията си от прочетеното. В тетрадката - читателски дневник ще записвате всичко, което ви е развълнувало. Първо записваме фамилното име на писателя, после личното му име, презимето му, заглавието на книгата, името на художника, който я е илюстрирал. Вече сме готови да разкажем това, което ни е направило най-силно впечатление в тази книга.
На мен, например, много ми хареса образа на есента в началото на романа. Ето как аз описах впечатленията си в моя читателски дневник:
Есента-преводачка превежда от зелен на жълт език листата, а плодовете на узрял език. Размества клоните, като речници в кафява подвързия. /с.5/
Забелязахте ли – след като съвсем накратко записах това, което ми е харесало в описанието на есента, отбелязах на коя страница се намира текстът. Искате ли да разберете, какво записах по-нататък?
Когато се ядосала, Лисана от рижа, станала червеникава, сякаш е окъпана в червеникавия залез, а после посивяла, като небето след залез. /с.19/ Хареса ли ви този художествен детайл?
КАКВО ОЗНАЧАВА ТЕРМИНЪТ ”ХУДОЖЕСТВЕН ДЕТАЙЛ” ?
Употребих нова, непозната за вас дума. Художествените детайли – това са тухличките, от които писателката е изградила образите на героите и целия роман-приказка. Ето, представете си окъпаната в червеникавия залез Лисана – тя просто пламти от негодувание, а посивява от яд – като небето след залез. Сякаш я виждаме пред себе си, чувстваме гнева й от разговора с глупавия Вълчо. Така, оприличавайки Лисана с небето след залез, писателката гради с тухличките на сравнението образа на нашата хитруша. За да не забравим това, което ни е направило впечатление, може да го запишем още по-кратко:
Ядосаната Лисана – “окъпана в червеникавия залез”, “посивяла като небето след залез”. /с.19/ Този начин на записване запазва текста на автора. Понякога можем да препишем цял откъс, ако много ни е харесал. Например този: “ Високо над тях слънцето пусна шейсет бързи малки лъчи, после пусна шейсет по-големи и по-бавни, после пусна един дебел лъч и се похвали: За един час я звърших тая работа!” Чудесен е тоя откъс, нали? Та той е почти готова гатанка!
Как да запишем и запомним най-ярките художествени детайли ? Сигурно най-наблюдателните сред вас вече забелязаха, че първо преразказах, а после цитирах описанието на хитрата Лисана.
Първият начин се използва по-често при големи откъси, вторият – при по-кратки художествени детайли.
Аз най-често работя с отделни листчета, а не с цяла тетрадка-читателски дневник. По-лесно е да ги подредя по теми в отделни пликове. Когато ми е необходимо мога да обединявам или разделям записките си, да ги групирам според темата, по която работя. Този начин на работа е по-добър дори от компютър, защото мога да наредя пред себе си всичките си записки, да ги обхвана с един поглед и така да стигна до нови идеи.
А как да запишем думичките и изразите, които са ни харесали ? Ето, например кокошката прави много смешна грешка – вместо златотърсачи, тя все казва “златоизтърсачи”, а пилетата си нарича “златоизтърсачета”. Записваме думичката, която ни е направила впечатление и страничката, на която сме я срещнали. Например: с.5 – врабчетата били “станали с опашките нагоре”; с.103 – “бодливи ежковци с още по-бодливи думи ги нахокаха”; с.69 – за храстите Вълчо казва: “Педя стъбло с лакът клони! С по два лакътя бодли по тях!”
Записвайте на нов ред всеки израз, който ви е направил впечатление. Така е по-прегледно, а и по-лесно ще ползвате записките си.
Като четох “Най-златното злато” си записах няколко “мъдрости” на Прасчо, та заедно с вас да се посмеем :
с.64-65 “Стани и ти прасе и прави, каквото правя аз!”
“ - Приятелството е …
- Да квичим и двамата !”
Надявам се, че вече разбрахте, как да записвате в читателския си дневник това, което ви е направило впечатление. Хайде да опитаме заедно ! Ще ви прочета откъс от книгата. После всеки ще запише това, което му хареса и иска да го запомни.
“ И поляните в тая гора бяха хубави. Първата приличаше на голям зелен жълъд, толкова голям и зелен, че и Прасчо не можеше да го изяде. Втората приличаше на бяло буренце – белите брези я обграждаха с бели дъги, дъното на това буренце беше шарено от цветята, похлупакът беше син от небето. За третата поляна Иа казваше, че една нощ луната стъпила с кръгла пета сред гората и пак отскочила към звездите, ама долу останала следата й – поляна, кръгла като лунна пета.”
Откъсът, който чухте се намира на страница шеста. Запишете буквата “С”, точка, цифрата 6. А сега всеки добре да си помисли и да отбележи в тетрадката си това, което му е направило най-силно впечатление в този откъс.
(След пет минути за самостоятелна работа се прочитат впечатленията на няколко деца.)
Да видим, кой ще запише най-добре впечатленията си от романа-приказка “Най-златното злато”. В библиотеката на коя буква ще търсите книгата ? Да, на буквата “К”, при творбите от български автори. След като прочетете книгата на Петя Караколева, ще играем на една много интересна игра. Ше победят тези, които най-внимателно са я чели и най-добре са записали впечатленията си.
