Театър на детската фантазия

РЕЧНИК

Текст: Маргарита Дюлгерова

За природните особености на някои от героите в нашата трета приказна игра

БАЛКАНСКИ ГЕКОН / Клас: Влечуги, Разред: Люспести, Семейство: Гекони /

Разпространен е по Черноморското крайбрежие на юг от Варна, в южната част от долината на река Струма и около Русе.

Включен е в Червената книга на България.

Пъргаво пълзи дори по отвесни стени. Храни се с мухи, комари, паяци и бръмбари. Излиза на лов главно през нощта.

Издава тихи, но характерни звуци.

Балканският гекон е много полезен, но се среща твърде рядко. /2, с.26/

БЪРЗОЛЕТ / Клас: Птици, Разред: Бързолети, Семейство: Бързолети/

Три вида бързолети живеят в България. В Русе се среща Черният бързолет, а в Народния парк Русенски Лом – Белогърдият бързолет.

Те гнездят по скалите и сградите. Със слюнка спояват летящи във въздуха перца и сламки – така градят гнездата си.

Бързолетът е прелетна птица. Зимува в Африка. Отличен летец е – може дори да спи във въздуха. Крилете на бързолетите се сърповидни, опашките – раздвоени, като на лястовиците.

Не каца на земя, защото не може да излети от земя. Бързолетите са защитени от закона. / 4, 22-29 /

БЯЛ ИМЕЛ - / Клас: Двусемеделни, Семейство: Имелови /

Полупаразитен храст, растящ върху дърветата. Достига до метър дължина. Има дебело стъбло с разклонени зелено-кафяви клонки, винаги по двойки. Прилича на зелено гнездо. Целият си живот прекарва по дърветата, като се храни с водата и минералните вещества, които те изсмукват от почвата. Рано напролет зеленият завод на Белия имел заработва дълго преди да се раззелени дървото, което го е приютило. Така той се разполага нашироко и си осигурява повече слънчева светлина.

Той е двудомно растение – на едни храстчета растат само мъжки тичинкови цветове, на други – само женски, с по един плодник. Плодчетата узряват чак през ноември – декември. Приличат на бели ягодки, с диаметър около сантиметър. След като преминат през храносмилателната система на птиците, семенцата вече могат да поникнат, като се вкопчат в клоните на ново дърво.

Белият имел само ограбва гостоприемното дърво – нищо не му дава от себе си. Използва водата и минералните вещества, с които то се храни, затова го наричат полупаразитиращо растение. Белият имел само уврежда, но не може да убие дървото-гостоприемник.

Използва се за лечение на много болести. В древността му приписвали чудодейна сила.

Среща се по Черноморското крайбрежие, в Разградско и Странджанския край.

ГОРСКА ЦИКЛАМА - вж. Пролетно ботурче

ЗМИЕГУЩЕР / Клас: Влечуги, Разред: Люспести, Семейство: Безкраки гущери – Слепоци /

Разпространен е по Черноморското крайбрежие на юг от Варна, в южната част от долината на река Струма и край Русе.

Като едно от най-редките нашенски влечуги е включен в Червената книга на България.

Той е най-едрият гущер в цяла Европа – дължината му достига до 1,5 метра.

Храни се с насекоми, малки охлюви и гризачи. Размножава се, като снася яйца. Много е полезен. / 2, с.37 /

ЛИСТНИ ВЪШКИ / Клас: Насекоми, Разред: Еднаквокрили, Семейство: Листни въшки /

Дребни, слабоподвижни насекоми с тънка и нежна обвивка на тялото, устни органи за смучене. Образуват колонии. Хранят се с растителни сокове. Течните изпражнения на листните въшки съдържат голямо количество захар, затова мравките и пчелите ги използват за храна. Някои мравки полагат специални грижи за развъждането на определени видове листни въшки около техните мравуняци.

Листните въшки са вредители по селскостопанските култури.

МРАВКОЛЪВ / Клас: Насекоми, Разред: Мрежокрили, Семейство: Мравколъви /

Нежни насекоми с дълго и тънко тяло, много големи прозрачни криле – прорязани с гъста мрежа от тънки жилки. Яйцата си снасят в сухия ситен пясък на ронливи почви. Ларвите им са къси, дебели и слабоподвижни. Имат тънки, дълги и острозакривени челюсти. Ларвите се закопават в пясъка - изкопават дълбока фуниевидна трапчинка. Наземните насекоми и най-често мравките падат в тези капани и стават тяхна жертва. Ларвите на мравколъва са едни от най-големите хищници сред насекомите. / 6, с.26 / / 3, 40-41 /

НАРОДЕН ПАРК “ РУСЕНСКИ ЛОМ “

От 1970 година поречието на Русенски Лом – обединяващо Малки, Бели и Черни Лом – е обявено за Народен парк “Русенски Лом”, с площ 22267 дка. През 1986 година общо 32598 дка бяха включени в паркоустройствения проект. Историческата част на народния парк обхваща долината на Черни Лом с Ивановските скални църкви. Резерватната част е долината на Бели Лом, а парковата Малки Лом.

Във високите скали има много пещери, ниши, козирки “Вощини” – малки дупки, изваяни от ветровете във варовика. Вощините приличат на големи пчелни пити и са много удобни за гнездене на птици. В резервата се срещат скален и малък креслив орел, ловджийски сокол, белоопашат мишелов, египетски лешояд, червен ангъч. В горите има цер, космат дъб, благун, липа, богат полес от люляк, глог, птиче грозде, шипка.

ПОЙНИ ПТИЦИ / Клас: Птици, Разред: Пойни птици /

Към разред Пойни птици принадлежат около 50 семейства и над 4000 вида. Имат добре развит гласов апарат, като някои от тях могат да се научат да произнасят отделни думи / скорец, някои видове врани/. Хранят се със зърна и насекоми. Принасят голяма полза на горското и селското стопанство. Почти всички са защитени от закона.

ПРИПЪНКА – вж. Пънчушка.

ПРОЛЕТНО БОТУРЧЕ, ГОРСКА ЦИКЛАМА / Клас: Двусемеделни, Семейство: Игликови /

Среща се в местността Кьошковете край Шумен, в Странджа и Южното Черноморие.

Расте из смесени гори и храсталаци, върху богати почви с надморска височина от 0 до 500 метра. Размножава се със семена и дъщерни грудки. Цъфти от февруари до април. Поради изсичането на горите и брането на букети е застрашено от изчезване.

Можете да видите, как изглежда в първия том от Червената книга на България, на стр. 279.

ПЪНЧУШКА, ПРИПЪНКА

Ядлива гуглеста гъба. На пънчето си има бяло ципесто пръстенче, разположено малко под гуглата. Цвета на пънчушката е охра или медночервен, до ръждивокафяв. Шапчицата й е покрита с люспици – саждиво-кафяви в основата, а към върха по-бледи.

Расте на кичури върху пънчета и повалени дървета. Излъчва чрез корените си вещества, които разлагат дървесината. С нея се храни.

Наричат я гъба-дървоубиец. Поникне ли близо до живо дърво, то залинява и умира. Веществата, които пънчушката отделя го разболяват от “бялото гниене”. Опасността може да се премахне, само ако около находището на пъчушки се изкопае ров, не по-плитък от 60 см и широк 30 см. Така болестта няма да достигне до околните дървета.

РОЗОВ БОЖУР, САМОВИЛСКИ БОЖУР / Клас: Двусемеделни, Семейство: Божурови /

Среща се в Предбалкана / в. Връшка чука, Веслец /, в Софийски район / с. Смолско и Макоцево/, в Родопите / над Асеновград /. Расте из сечища и храсталаци по сенчести места с надморска височина от 500 до 1500 м. Размножава се със семена. Цъфти през май-юни. Поради изсичането на горите и брането на букети е застрашен от изчезване.

Можете да видите, как изглежда, на с. 127 в първия том от Червената книга на България.

СЕННИКОВИДНА РИНДЕРА / Клас: Двусемеделни, Семейство: Грапаволистни /

Среща се в Североизточна България / между Русе и Бяла /, в Дунавската равнина / край Оряхово и Козлодуй/. Расте по сухи тревисти места с надморска височина от 50 до 500 м. Размножава се със семена. Цъфти: май-юни. Поради разораването или използването на тревните площи за паша е застрашена от изчезване.

Ако искате да видите, как изглежда Сенниковидната риндера, погледнете на с.313 в първия том от Червената книга на България.

СКАЛНА ЛЯСТОВИЦА / Клас: Птици, Разред: Пойни птици, Семейство: Лястовици /

В нашия край има пет вида лястовици: селска, градска, брегова, червенокръста. Скалната се среща най-рядко. Средношколската природозащитна експедиция от МГ “ Баба Тонка “ – Русе е открила 15-20 гнезда във варовиковите скали по течението на р. Черни Лом.

Гърдите и коремчето на птицата са бели с кафеникав оттенък. Гърбът и крилете – сивокафяви. Опашката й е четвъртита, нашарена с бели петънца, които образуват прекъсната по средата бяла препаска.

Скалната лястовица е от най-далече отлитащите прелетни птици. През септември тя тръгва към Северна Африка и стига чак до Судан. В началото на март се връща при нас. От глина и пръст под скалните козирки и издатъци си прави чашковидно гнездо – подобно на това на селската лястовица. Снася по 3-4 яйца, големи около 2 см – бели, с кафяви петънца. Мъти женската, мъжкият я сменя за малко. След 16-18 дни птичетата се излюпват, а след 20-25 дни е първият им урок по летене.

Скалната лястовица се храни с летящи насекоми – комари, мушици, с много видове мухи: домашни, торни, конски, месарки, хесенски житни мухи, понякога с оводи и търтеи. Докато отглеждат дечицата си родителите улавят дневно 5-10 хиляди дребни насекоми. За един сезон унищожават един милион вредители!

ЧЕРВЕНА ГОРСКА МРАВКА / Клас: Насекоми, Разред: Ципокрили, Семейство: Мравки /

Обществени насекоми – живеят на големи семейства от по няколко стотин до няколко хиляди индивида. Гнездото е подземно, над него натрупват на куп клечки, сламки, борови игли. Като пчелите и осите имат царица-майка, която снася хиляди яйца. Безкрили работнички се грижат за прехраната на цялото семейство и отглеждането на новото поколение, както и за защитата на мравуняка.

Само за един час работниците на Червената горска мравка донасят в гнездото си около 70000 гъсеници, от 2000 до 3600 какавиди и 3400 пеперуди. Един италиански учен-ентомолог изчислил, че мравките от половин милион хектара гори за една година унищожават почти 14000 тона вредни насекоми! / 3, с.157 /. За другите видове мравки вж. / 6, с.8 /, / 3, 58-71 /.

ЩРЪКЛИЦИ / Клас: Насекоми, Разред: Двукрили, Семейство: Оводи /

Едни от най-опасните паразитни насекоми по добитъка. Възрастните мухи имат две главни особености: не се хранят и при летене издават много характерно бръмчене.

Женските снасят яйцата си по космите на добитъка. Ларвите пробиват кожата на животните, преминават през тъканите и стигат до гръбначния мозък. Там прекарват няколко месеца. После се връщат под кожата на животните и лекичко се подават навън, за да дишат. Свраките и скорците се опитват да ги изкълват, но рядко успяват. Така ларвите стоят още няколко месеца. Едва тогава изскачат навън, падат на земята, заравят се в пръстта, където се превръщат на какавиди. Чак тогава свраките и скорците могат да се справят с тези опасни вредители. / 3, с 42 /

За най-любознателните участници в играта е този списък, който ще разшири познанията ви, получени от речника.