ЖИВОТО ВЪЛШЕБСТВО

Текст: Маргарита Дюлгерова

Четвърта глава

Започва с даряване без изпитания – с незаслужен дар за непослушния герой. Приказката продължава със сражение без бой, а завършва с беда без спасение…

- Приятели-читатели, сигурно и вие обичате да работите с природни материали? От всички екскурзии ние се връщаме с блокчета – пълни с апликации от листа и сламки, с малки фигурки от шишарки и жълъди, с причудливи коренища – скулптури. Ето и днес – Ана е направила смешен дебеланко от сламки и восък. Яна – чудесен божур от люспи лук, а също и апликация – войнствен мустакат синигер. Иво е измайсторил джудже от шишарки. Павел е открил чудесно коренище – страшилище. Прилича на зъл магьосник.

- Маги, улових това коренище във водата. Плаваше по Дунава. Спомних си за фотоалбума “Природа и фантазия”. Коренището много ми приличаше на чудовище. Може да изпълни ролята на опасния враг. Да изберем и други герои от албума – смешната крава, например.

- Иво, ти май от същия албум си се научил да правиш човече от шишарки?

- Да, Ани, но такива човечета се правят също от дървесни гъби, кори, клонки, пънчета. В руския фолклор това джудже го наричат “Лесовик”.

- На мен също ми хареса един Лесовик от поляната на приказките в Крим. Ние с Яна разглеждахме албумче за герои от приказките, които са изобразени там.

- Много мили таралежчета имаше – казва Яна, - направени от парченца дърво – само в единия край кората е обелена и дървото изострено – като муцунка.

- А на мен ми направи впечатление умението на художниците да откриват героите си в самия материал и само с един-два удара на длетото – и скулптурата е готова.

- Да, Павле, научиш ли се да виждаш проблемите и героите около себе си, да откриваш образите – едва тогава би могъл да създадеш нещо хубаво.

- А сега да започнем нашата игра. Днес герои ще бъдат изработените от вас…

- Но те са пет! – прекъсва ме Иво.- Нали бяхме решили да играем с четири.

- Да. Ще бъдат само четири. Кои – ще разберем, след като всеки от вас отговори на три въпроса за своя герой. Ако не успее – изгаря. Този, който е задал трудният въпрос – трябва да каже отговора. После получава правото да предложи нов герой. “Изгорелият” играч има последна надежда – да зададе много труден въпрос за новия герой. Не получи ли отговор – възвръща си правото да избере нов герой за приказката. Кой ще бъде пръв? Яна?

- Избирам юнак от царството на птиците. Едно мустакато синигерче. То има сива главичка, жълто-кафяви перца и бяла гушка. Храни се с дребни насекоми – мушици, паячета. През есента и зимата кълве личинки на насекоми и семенца. Снася по пет бели яйчица, напръскани с черни точици. Пиленцата се излюпват след 11-13 дни.

- Всеки от играчите има право да й зададе по един въпрос. Иво?

- Защо това синигерче се казва “мустакато”?

- Около човката му има черни перца, които приличат на мустачки. Отвори ли човката си, перцата щръкват и образуват нещо като “сак”. Насочи ли го към летящо насекомо – горко му!

- Среща ли се мустакатият синигер край Русе?

- Да.

- Не е вярно. Той живее край езера и блата. Строи гнездото си от сухите листа на камъша и другите блатни растения. Много рядко се появява в България – по Черноморието.

- Павел зададе труден въпрос, показа, че знае верния отговор. Да видим, какъв герой е избрал и дали ще успее да отговори на въпросите ви. Не успее ли – Яна ще си възвърне правото да избира нов герой за днешната приказка.

- Предлагам опасен враг от втория комплект – предмети: едно коренище – чудовище, което знаело много зли вълшебства.

- Яна, намисли ли въпрос?

- Павле, изброй петима зли магьосници от приказките на разни народи.

- Баба Яга – среща се в приказките на всички европейски народи. Кошчей Безсмъртни – от руските вълшебни приказки. Великанът Кобон Очун и седемглавият Делбеген – човекоядецът от алтайската приказка за седмината братя – богатири. Баш Челик – черногорски великан. Ох – великанът-магьосник от кладенеца или дяволите от българските вълшебни приказки.

- Браво, Павле! Заслужи правото да избереш още един герой за нашата нова приказка.

- За юнак харесах Яниния божур от лучени листенца. Той бил добър и храбър, но много крехък – и най-лекият полъх на вятъра огъвал стъбълцето му.

- А сега, Павел очаква трудните въпроси, на които трябва да отговори.

- От кое семейство е божурът?

- Семейството носи неговото име – “Божурови”.

- Каква легенда създали древните гърци за него?

- Пеон – ученик на знаменит лекар – успял да излекува царя на подземното царство – Плутон. Завидял учителят на успехите на момчето и се опитал да го отрови. Жителите на Олимп не позволили да се извърши такава неправда – превърнали Пеон в божур.* От този ден божурът бил считан за цар на цветята.

- Приятели – читатели, обърнете внимание на знака * . Срещнете ли го в текста, погледнете края на страницата. Под черта авторът е обяснил нещо важно. Често най-интересните неща са скрити в бележките под линия.

- А сега е ред на Иво, да зададе труден въпрос.

- За китайците божурът е символ на…?

- Дълголетие.

- Браво, Павле! Издържа изпитанията. Божурът от лучени листенца ще бъде юнакът в четвъртата ни приказка. Иво, избра ли герой?

- Какво да избирам – ето го дарителя – Лесовик. Направил съм го от шишарки.

- С какво си го залепил?

- С лепило за дърво. Яна, ти изразходва правото си да питаш.

- Хитруваш, Иво, - смее се Ана, - кажи, каква е ролята на “лесовика” в руския фолклор?

- Той е добър горски дух. Пазител на всички горски обитатели. Мъдър е, но обича да се шегува.

. А каква е разликата между “лесовик” и “леший”?

. Въпросът на Павел наистина е труден. “Леший” – това е малко, хитро, доста злобничко джудженце. То често вреди на хората, а понякога от проклетия прави бели и на горските жители.

- Маги, може ли нашата приказка да завърши с беда? Непослушният герой да бъде човек - лаком и мързелив. В края за наказание да се превърне в човече със сламена глава.

- Ани, защо искаш да обърнеш приказката с краката нагоре? – Недоумява Иво.

- Защо да започваме с даряване без изпитания? – Пита Павел.

- Защо непослушният герой да получи даровете незаслужено? – възмущава се Яна.

- Чудесно! – Смее се Ани. – И тримата изразходвахте въпросите си. Ама че сте “ защончовци”! Може, разбира се. Стига да съумеем да подредим добре от тухличките – художествени детайли – красивия замък на нашата приказка!

- Добре, да опитаме. Изтеглете си карти. “В”№7. Ани, срещата с дарителя трябва да стане в царството на насекомите. “С”№6. Иво, на теб се падна да измислиш сражение в света на птиците. Трудна работа…”П”№4. Павле, победата трябва да бъде при водните обитатели. “Б”№5. Яна ще разказва за бедата в царството на земноводните. Минутка за мислене…

Мъничко ще ви помогна и аз. Спомнете си книгата на Ено Рауд “Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада”.

- Хората изгонили котките от градовете, а после мишките щели да ги изядат. – Пръв се сеща Иво.

- Нарушили екологичното равновесие. – Допълва Павел.

- Аз гледах руски рисуван филм за селянина, който прогонил пчелите. Не се родили плодове. На другата година не поникнала трева. Животните и хората гладували. Спомня си Яна.

- Помислете, по какъв друг начин може да се наруши екологичното равновесие?

- Може би, ако едно животно по вълшебен начин порасне и стане много, много по-голямо. – Мисли на глас Ана. – Ами да! Мързеливецът може да поиска крава като планина!

- Също като учудената крава от албума с корените – скулптури. – Смее се Павел.

- Започвам! – Ани бърза някой да не я изпревари. – През девет земи в десета живеели Лученото божурче и съседът му – мързеливец, с прякор Сламена глава.

- Веднъж той се излежаваше и се вайкаше:

- Ех, да можеше кравичката ми да не е толкова хилава… Да бъде…, да бъде…голяма като планина!

- Лученото божурче се съжали над бедняка и реши да му помогне. Тръгна да търси горския дух Лесовик. Откри го в царството на пчелите, да проверява добре ли опрашват цветята. Още не беше съзрял Лученото божурче, но миризмата му го разкиха до сълзи.

- Апчхи! Що за цвете си ти?

- Ами, направи ме едно дете през зимата. Домъчняло му бе за майските божури…

- Закъде си тръгнало?

- При теб ида. Моля, помогни на моя беден съсед Сламената глава. Направи кравата му по-голяма – да не гладува.

- Глупавичко си ми ти, Лучено божурче. Още по-глупав е съседът ти, щом мечтае за това. Но щом иска – да бъде! Вече има крава като планина.

Благодари юначето и тръгна към къщи.

- Не щеш ли, - продължава Иво, - край реката нещо изфуча над главата му.

- Брей, летящо коренище виждам за пръв път… Да е птица не е птица. Някакво чудовище ще да е…Я, да чуя, какво си бърбори! – Реши Лученото божурче и тихо се промъкна напред.

- Абридикс – фикс – микс! Сламена глава ще е мой слуга! Няма кой да спре млечното море – толкоз по-добре!

- Ах, така ли! Ще видиш ти, зъл магьоснико! – спуснало се Лученото божурче, ала до битка не се стигнало…Духнал вятърът. Залюляло се стъбълцето на божурчето, лютивата миризма на лучените му листенца стигнала до носа на Коренището. Разкихало се то с великански кихавици и изкихало всичките си магии.

- Ами сега – без магии накъде?

- Стъписало се чудовището, търкулило се в реката. Понесли го водите и кой знае къде са го отнесли… /Този път Павел е удивително кратък. Да видим, какъв край – беда е измислила Ани.

- А какво се случило със Сламена глава? Първо се зарадвал – мислел си: Сега съм най-богатия човек на света! Да, ама такава голяма крава, мляко за да дава…

- Голяма работа се задава! – сритала го кравата – По две планини сено на ден ще ми окосяваш! С по две езера ще ме поиш! В океана ще ме къпеш!

- Щом чул това, мързеливецът хукнал, та се невидял. Чак в блатото при коренището се спрял. Птичките кацнали върху него да мътят. То и без туй сламената му шапка за друго не ставала…

- Кой каквото прави – за себе си го прави! – рекъл Горският дух Лесовик и отново направил кравата каквато си била.

- Охо, днес сте много пъргави. Чудесни карикатури сте нарисували. Ще подхождат на приказката. За следващия път, каква тема предлагате?

- Водата! – викват в един глас Иво и Павел.

- Съгласни ли са Ана и Яна? Добре тогава. Потърсете, какво е писано за водата в списанията, в книгите и в Интернет. Разговаряйте с родителите, учителите и приятелите си за значението на водата в природата.

- Помислете и за отношението на хората, животните и Природата към Нейно Величество ВОДАТА.

Приятели-читатели, не забравяйте – за осем задълбочено прочетени книги получавате един комплект от картите за нашата игра. Стремете се да избирате разнообразна литература – художествена и научно-популярна. Библиотекарите ще ви помогнат.

Колко много неща трябва да види, да почувства и да знае човек, за да сътвори една съвсем мъничка приказка!

Вече сами се убедихте в това, нали?
___________________

* Легендата е разказана в книгата "Дъга от цветя" от Е. Черней и Л. Ширева. Божур на руски език е "пион". С името на героя се получава игра на думи: превърнали Пеон в пион.

първа глава | втора глава | трета глава | четвърта глава
речник | литература | отговори | следваща страница