ЖИВОТО ВЪЛШЕБСТВО

Текст: Маргарита Дюлгерова

Втора глава

Как юначният Врабчо и гугушчучето Гугу призовават на бой роднините си от разред “Пойни птици” ?

Кого мравките превръщат в кротки “захарни кравички” ?

Ще пострадат ли глупавите Пънчушки и лакомият Бял Имел ?

Ще разберете от нашата ТРЕТА ИГРА.

- Всички сте се подготвили, нали? Днес ще играем само с герои – растения и животни, които виреят в нашия – Русенския край. Затова трябваше да се запознаете с книги и статии за тях. Картите раздадохме предварително. Ще имате право да избирате герои от два комплекта. Например, в беда ще изпаднат растения и бозайници - карти : Н № 3 и Н № 8. Паднаха се на Ани. Да видим, кои герои е харесала тя.

- Аз предлагам в беда да изпадне широколистната гора.От бозайниците да пострадат кравите.

- На кого се паднаха картите за юнаците?

- На Иво и Павел.

Както винаги Иво все бърза:

- Избрах Врабчо и татко Врабчолан, Гугутката и Гугушчучето Гугу, лястовичките, бързолетът, дроздовете, чинките, кълвачите, гаргите, враните, скорците и свраките. Всички са от разред “Пойни птици”.

- На мен също ми се падна юнак, но от насекомите. Избирам калинките и червените горски мравки. – решава Павел. Той е подбрал много интересни факти за живота им. Погледнете речника в края на книжката!

- Приятели-читатели, днес ще проверим: Умеете ли да ползвате справочния апарат на книгата? Припомнете си изученото по родна реч във втори клас!

- Ако не знаете, как да търсите дума в речника и да намирате препратките в списъка на използваната литература – прочетете внимателно третата глава на тази книжка. – пояснява Иво. – А сега да продължим играта. Падна ми се и картата Д № 5 – дарител от влечугите. Избрах змиегущера и Балканския Гекон, само че ще го кръстим по-кратко – Геко.

- Вторият дарител ще бъде от растенията. – Яна се замисля. Погледът й пада върху рисунката, която е направила в къщи. – Освен Мъдрецът – Вековният летен дъб, на юнаците ще помагат Сенниковидната Риндера, Самовилският розов божур и Пролетното Ботурче.

- Опасните врагове – насекоми – ще бъдат къщните мухи, братовчедките им - щръклиците, листните въшки и мравколъвът – решава Павел.

Трудни герои е избрал, но в речника добре ги е описал.

- На мен също се падна карта опасен враг, но от растенията – казва Яна – избрах полупаразитиращите растения: Бял Имел и Гъбата Пънчушка.

- Добре сте се потрудили. Доволна съм от самостоятелната Ви работа. Интересни герои избрахте и хубав речник направихте за техните природни особености. Ще го използваме по време на играта. Като съчинявате приключенията на героите, няма да забравяте да ги обрисувате с думи. Иво, подай втората четворка карти.

- От кой комплект? Третият става ли?

- Няма значение. За този вариант на играта всеки комплект може да ни послужи. Теглете по една карта, за да разберем, кой след кого ще разказва. За бедата ще говори Ани, изпитанията и даряването се паднаха на Иво, сражението на Павел, а победата на Яна. Да започваме!

- В края на февруари времето внезапно се затопли. Пролетното Ботурче се понапрегна и отмести бучка пръст над главата си. Слънцето погали стъбълцето му и цикламената му главичка надникна срамежливо към къщите, струпани в края на града.

- Добро утро, съседче. - Гугутката кацна на балкона. Гугушчукът й донесе сламчици и тя започна да майстори гнездото.

Пролетното Ботурче не успя да й отвърне. Някой закръжи край него с такава скорост, че му се зави свят.

- З, з, з! Не се мъчи да ме видиш! Ако аз бях пътнически самолет, щях да летя 50 пъти по-бързо! З, з, з! Хората! Горко им! Аз разнасям с тялото си 6 милиона, а в червата си имам още 600 милиона бактерии! Ще разболея всички!

- Пет милиарда къщни мухи ще наплодя това лято! З, з, з! Ще бъда господарка на този свят! З, з, з!

Мухата отлетя към къщата.

- Ами сега, какво ще стане? – завайка се пролетното Ботурче и бузките му порозовяха от тревога.

- Чик-чирик! Какво се е случило?

- Врабчолане, една муха влетя в къщата. Страшно се заканваше на хората.

- Не се бой, малчуганче! Ей сега ще извикам гущерчето Геко. Той е от семейството на нощните гущери и сега спи. Страшничък е на вид, но е много добър. Специалист е по катерене и ловене на къщни мухи. Геко, ей, Геко!Събуди се!

- Май е още рано – студеничко е за мен. Какво има, Врабчолане?

- Геко, извинявай, че те събудих, но ти неведнъж си казвал: Изядената муха през пролетта – това са милионите й дъщери, които би навъдила до есента. Колко деца ще спасим от болести, ако сега успеем да хванем ей тази муха!

- Що не я изяде, бре, Врабчолане?!

- Не можах да я хвана. Скри се в къщата.

- А, това вече е друга работа. Ей сега.

Геко се върна доволен – явно мухата-самохвалка е била доста вкусна.

Скоро Пролетното Ботурче прецъфтя. Гнездото на гугутките отдавна бе готово. Първото люпило дори порасна. Гугушчучето Гугу и Врабчо – синът на Врабчолан се сприятелиха. По цял ден се премятаха из въздуха. Учеха се на висш пилотаж. Един ден видяха край реката красиво тъмнорозово цвете.

- Я, цъфнал е Самовилският розов божур! – зарадва се Гугу.

- Ами, розов – по-скоро виненочервен. – не се съгласи Врабчо.

- Вие си губете времето в празни спорове, а гората нека да страда. – обади се цветето.

- Какво се е случило? – разтревожи се Гугу.

- Ония разбойници – мухите, извикаха листните въшки и гъсениците, за да нападнат гората. Отмъщават за посестримите си, които Балканският Гекон и вашите роднини – пойните птици - сте унищожили.

- Да, татко Врабчолан и мама Врабка само за една седмица ни донесоха по четири хиляди гъсенички, докато още не можехме да летим.

- Ние птиците сме санитари на полето и гората. Само едно семейство синигери, например, унищожава за една година 120 милиона врагове на растенията.

- Ей, Гугу! Докато се хвалите гъсениците напредват…- обади се пак Самовилският божур. – Умре ли гората – цялото горско съобщество е в опасност.

- Врабчо призивно зачурулика и скоро ятото бе готово за бой. Дори и полските врабчета, които обикновено страняха от орляка на градските си братовчеди, полетяха заедно с тях.

- Любопитните свраки разгласиха новината. Градските лястовици се стрелнаха към брега. Доведоха бреговите си посестрими и заедно с червенокръстите и селските лястовици скоро изпревариха врабчовата дружина.

- Врабчо, доведи скалните лястовици и Бързолета! – извикаха те и изчезнаха.

- Отвсякъде прииждаха пойни птици: дроздове, чинки, кълвачи. Дори и гаргите пристигнаха с нетърпимата си врява.

(Иво спира за миг, да си поеме дъх и да помисли, какви ли изпитания да възложи дарителят на Врабчо?)

- Охо! Бързолетът и Скалната лястовица! Та те живеят в поречието на Русенски Лом, където царува Скалният орел с велможите си – малките кресливи орли и Ловният сокол… Тоя път май ще се разхвърчи врабчова перушина…

- Не се бой, Врабчо – обади се едно цвете, поникнало край пътя.Грапави, мъхести листенца обграждаха букетчето му от мънички алени камбанки. Това беше мъдрата Сенниковидна Риндера.- Орелът и царската му свита са опасни само за болните и страхливи птици. Смелите и пъргавите – не закачат. След като извикаш Бързолета и Скалната лястовица, помоли червените горски мравки и калинките – те най-много ще помогнат на гората.

Долетя Врабчо до Народния парк Русенски Лом. Бързо се скри под клоните на дърветата. Подскочи под короната на космат дъб, кацна върху благуна, после върху цера. Край люляка, глога и шипковите храсти се промъкна до скалите. Хитър бе Врабчо, хитър и пъргав – никой не го забеляза. Успя да предаде съобщението на Скалната лястовица. Тя намери Бързолета и още преди Врабчо да стигне до мравуняка, те пресполвиха пътя към пострадалата гора.

Намери Врабчо калинките. Полетяха и те към бойното поле. Походните колони на Червените горски мравки поеха по най-краткия път.

Страшничко му беше на Врабчо. Как да излезе от гората? Но няма що! Спусна се с всички сили. Сърчицето му тупкаше до пръсване. Ох! Отърва се и този път… Ето я и Сенниковидната Риндера.

- Благодаря ти. Колкото си мъдра, толкова си и добра.

- А ти си не само смел, умен и бърз, но и добре възпитан. – Змиегущерът бе изпълзял съвсем безшумно зад Врабчо. Пернатият храбрец се накукушини, готов за отбрана.

- И аз тръгвам на бой с теб. Ти ми харесваш. Ще ти помогна. Мравките са в опасност – очаква ги неприятна изненада. Без мен може и да не се справят…

***

В това време Гугу кацна пред мъдреца – Столетния летен дъб. Срамежливо запристъпя от крак на крак.

- Зная, защо си дошъл, Гугу. Добро е сърчицето ти, щом гората си тръгнал да спасяваш…А аз много съм живял, много съм патил. Бях още малко дъбче, когато видях, как гъсениците дъбови качулатки унищожиха великан – дъб на повече от 400 години. Изядоха листата му и той изсъхна… Мен ме спасиха сивите врани. Цели две седмици разкъсваха нашите врагове… Земята под дърветата се застла с килим от телата на победените злосторници.

- Повикай враните! И помни: Кой каквото прави – за себе си го прави! Хората не можаха да разберат тази проста истина…Кажи я на Белия Имел – дано да се вслуша в съвета ми.

Преди да отидеш в гората, извикай Скореца и Свраката. Кажи им, че кравите имат нужда от помощ. Щръклицата – една от най-злите братовчедки на мухата ги е нападнала.

А лакомите пънчушки няма да успеят да навредят на гората – ученическите зелени патрули ще ги спрат.

Благодари Гугу за мъдрите съвети. Изпълни всичко, което му заръча Дъбът Столетник.

- Битката вече е започнала. Първи санитарите на гората – синигерчетата посрещат гъсениците. Та нали и в най-големите студове пазят своите приятели! В решителния час те пак са на пост.

(Павел толкова дълго очакваше да му дойде редът, че сега като бързолет пикира над думите. Дори не ги довършва докрай.)

Фю-ю-ют! Спусна се облак от лястовички: селски, градски, брегови, скални.

Фю-ю-ют! Прелетя Бързолетът и нагълта десетина мухи, които се радваха на горските страдания.

А пойните птички! Как успяват? Хем кълват гъсениците и мухите – хем пеят! Чудо невиждано – битка и надпяване едновременно.

Гаргите и свраките нарушават хармонията на необикновения концерт, ала здравите им клюнове хубава работа вършат.

Дроздове и чинки на гроздове обкичват дърветата.

Врабчетата се боричкат смело с враговете.

Червенокръстите лястовички викат:

- Ние сме червенокръстки – даваме първа помощ на гората!

Докторите – кълвачи преслушват кората на дърветата.

Ето го и Врабчо – като воевода гордо подскача пред колоната на червените горски мравки. Те се втурват в атака.

- Ха да ви видим сега дъбови листозавивачи! – вика Врабчо и целият му род пернати песнопойци още по-настървено разкъсва гъсениците и кълве мухите.

Но какво става? Защо мравките тъй тайнствено започнаха да изчезват? Охо, промъкнали са се тайничко личинките на мравколъва. Дебнат и сграбчват в капаните-трапчинки мравките, разгорещени от битката. Горките червени приятели на гората…Няма ли кой да им помогне?…

Ето, змиегущерът неусетно се е промъкнал и сграбчва личинките. Браво! Мравколъвът е победен!

Но гъсениците сякаш нямат край. А и листните въшки стават все повече. Това, което не успяват да изядат гъсениците, почернява и се сбръчква от безброй листни въшки…Мухите тържествуват…

- Ще победим! Гората ще умре – няма да има, кой да прочиства въздуха. З-з-з! Тогава ще дойде нашето царство. Ще ви разболеем!

Бързолетът отдалеч съзря мухите - самохвалки, стрелна се и ги нагълта.

- Защо ли се бавят враните? А, ето идва Гугу и те летят след него.

- Врабчо, да знаеш само, какво голямо сражение водят свраките и скорците с щръклиците! Изловиха ги, но сега трябва да спасят кравите от личинките на тези отвратителни паразити. А това не е лесна работа. Ще ги издебнат, когато се измъкват от тялото на кравите и се готвят да станат какавиди на нови зли мухи – щръклици.

- Гугу, виж! Враните май ще ни помогнат да победим гъсениците. Калинките също са долетели. Какви чудесни войници са те! Листните въшки си намериха майстора.

Но къде са мухите? Пак нещо заговорничат.

- Павле, вече е мой ред – сърди се Яна и започва да разказва. – След като пристигнаха полковете на враните, изходът на битката бе само въпрос на време. Изтребиха гъсениците. Е, не всичките…Мъдри са птиците – по-мъдри от хората… Знаят, че всяка живинка има свое място под слънцето. Дори листните въшки са полезни за гората, когато не са прекалено много. А природата си знае работата – калинките ще изядат излишните. Чудите се: полезни? Как така? Много просто! Листните въшки изсмукват излишните захари от листата. Отделят сладък сок, който увеличава съдържанието на азот и полезните бактерии, които го запазват в почвата. Растенията, освободени от излишните захари, подобряват фотосинтезата си – с помощта на светлината, от водата и минералните вещества растенията създават храна за себе си и за всичко живо на Земята. Те едновременно прочистват въздуха и го обогатяват с кислорода, който ние дишаме.

- Да не забравяме мравките-животновъди! Те опитомяват листните въшки – учат ги да пускат сладък сок, щом ги погъделичкат с пипалцата си. Този сок е голямо лакомство за мравките. В гнездо на червени горски мравки може да се открие повече от 10 килограма кристална гликоза. Това е захар, получена от листните въшки.

- Войната си е война… - въздъхва Врабчо, - дори и захарните кравички – листните въшки – могат да се превърнат в страшна беда…

- Затова сме ние тук – шумулкат калинките.

Птиците отлетяха. Гората, уморена от сражението, заспива. На поляната кротко преживят кравите. Скорците и свраките са ги отървали от щръклиците.

- Да се връщаме, Гугу.

- Не, Врабчо, първо трябва да усмирим тези лакомници – Пънчушките.

- Кой, гъбите припънки ли? Та какво могат да направят на гората?

- О, те са по-страшни от гъсениците и листните въшки. Докато растат около пънчето – всичко е наред. Допълзят ли до живо дърво – няма спасение за него. Под кората му започва бялото гниене и дървото изсъхва. Тези лакомници – пънчушките се хранят с дървесината.

- Но кака ще се справим с тях?

- Сами няма да можем. Трябва да се изкопае ров дълбок 60 и широк 30 сантиметра около пънчето, където са се заселили припънките. Ровът ще ги спъне. Няма да могат да го прескочат.

- Но, Гугу, ние не можем да копаем…

- Ще ни помогнат ученическите зелени патрули. Та нали тази гора децата я отгледаха. Сега пак те се грижат за нея.

- Ето ги, идват. Гугу, виж!

- Да, копаят ров край пънчето с гъбите.

- Не, Гугу, виж тополата, изсъхнала е…Пак тези мухи! Преди това се въртяха около кълбото на Белия Имел и нещо му говореха. Сигурно са го надумали да изсмуче всичките сокове на тополата. Тя го приютява в клоните си, а той – колко жестоко й се отплаща…

- Жалко за тополата. Толкова добра беше…Но, Врабчо, гледай, гледай! Белият Имел също изсъхва. Прав беше Столетният дъб от двора на катедралата: Кой каквото прави – за себе си го прави!

- Приятели-читатели, ето, че и третата ни приказка е готова. Но играта още не е завършила. Ако откриете, с помощта на речника – в края на тази книжка, отговорите на въпросите, които ще ви задам – ще получите: ТРЕТИЯ КОМПЛЕКТ КАРТИ – от групата на растенията.

- Само – много ви моля – играйте честно! Опитайте се сами да отговорите!

Ето и въпросите:

1. Трима от героите не можем да срещнем в Русенския край. Нарушено е едно от условията за днешната игра – трябваше да изберем само растения и животни, които виреят в родния ни край. Кого сме включили погрешно в нашата приказка? Внимателно прочетете в речника, къде вирее всеки от героите.
2. С какво не се е съобразила Яна, когато казва, че тополата изсъхнала и умряла веднага, след като мухите пошепнали нещо на Белия Имел?
3. Дали Яна не е забравила нещо важно? Не бърза ли, като твърди, че свраките и скорците окончателно спасили кравите? Кого дебнат птиците и след колко време ще се появи той?
4. Увлечен в битката, дали и Павел не е сгрешил? Може ли Бързолетът да съзре отдалеч мухите-самохвалки?

И така – очакваме вашите отговори. Справочният апарат на тази малка книжка ще ви помогне. А как се ползва той – ще научите от следващата глава.

първа глава | втора глава | трета глава | четвърта глава
речник | литература | отговори | следваща страница