Театър на детската фантазия

ЖИВОТО ВЪЛШЕБСТВО

Текст: Маргарита Дюлгерова

Първа глава

В която един гугушчук още не се е излюпил, Мъдрият столетен дъб още не може да говори и приказката още не се е родила…

Приятели – читатели,

Тихо! Да не подплашите един от героите на новата ни приказка! Ето – сгушил се е в Иво. Внимателно се взира в нас с черните си като мъниста очички. Край тънката му шийка – черно герданче – колко подхожда то на сивата му дрешка!

- Не е той, а тя. – смее се Иво и пуска птицата да отлети. – Това е моята гугутка. Вижте, гнездото им е отсреща, на балкона. Гугушчукът й носи сламчици, а тя пъргаво ги подрежда.

Краят на февруари е. Скоро гугутката ще снесе две бели яйца. След две седмици ще се излюпят гугушчучетата – голи и слепи. На петия ден проглеждат. Родителите им ги хранят с бяла кашица от гушката си. След десет дни ще почнат да кълват различни семенца. Пораснат ли им перцата – към двайстия ден – учат се да летят. Още три седмици родителите се грижат за тях.

- Браво! Откъде научи толкова много? – Еберхард Унджиян – от Русенския природонаучен музей е впечатлен от знанията на Иво.

- Гнездото им е на нашия балкон. Наблюдавах ги миналата година.

- Ще стане биолог от теб, щом си толкова наблюдателен. А забеляза ли, че към края на третата седмица гугутката вече мъти следващите яйца?

- Да, до есента отглеждат от три до пет поколения.

- За пръв път през 1894 година учителят Васил Ковачев пише за гугутката, като за наша съгражданка. Тя е дошла от Азия. Срещала се е само в южната част на Балканския полуостров – до река Дунав. От 1897 година тя е защитена птица у нас. Сега, сред оскъдния пернат свят на градовете, гугутката заема първо място. Учените наричат разселването й по света “биологическа експлозия”. Чак до Шотландия и Южна Скандинавия е стигнала. Толкова далече на север живее сега.

- Тя ще стане чудесен юнак за нашата приказка – смее се Ани.

- Нашият гост ще ни помогне да намерим още герои, нали?

- Разбира се. Мисля, че живото вълшебство на родния край е най-прекрасната приказка. Да вървим – ще се срещнем с най-старото дърво в Русе.

Минаваме край верните си приятели – чинара пред библиотеката и конските кестени пред училище. Неусетно стигаме до катедралата “Света троица”. Пернатият оркестър, накацал върху клоните усилено репетира – конкурира съседите от операта.

Църковната сграда се е сгушила до могъщата снага на едно дърво, изникнало сякаш от сърцето на Русе.

- По данни от старинните книги този летен дъб е на повече от 350 години. – Ръката на биолога нежно докосва напуканата кора на дървото. – Пази се като национален паметник на природата.

- Колко е голямо това дърво! – възхищава се Павел. – Ние четиримата заедно не можем да обхванем дънера му.

- Като мъдър богатир гледа ласкаво, с надежда. Чудесен дарител за нашата приказка.

- Всички харесахме предложението на Яна.

- Да изберем за юнаци врабчетата или техния разред “Пойни птици”. – предлага Иво.

- Маги, искаме този път да играем с повече герои.

- Добре, Павле, но изпълнихте ли задачата за днес? Кои книги прочетохте? Какво научихте в отдел “Краезнание” на библиотеката?

- Запознахме се с обитателите на народния парк “Русенски Лом”. Аз искам от тях да избера герои. В книгата “Чудеса и тайни” от Васил Георгиев прочетох много интересни неща за червената горска мравка. Макар и рядко, тя се среща и в широколистните гори на нашия край.

- А ние разглеждахме Червената книга на България. Аз нарисувах гущерите: Балкански гекон и Змиегущер - има ги в Русенския регион. – Ани показва рисунките си.

- Аз харесах това цвете от семейство Грапаволистни. Името му е много трудно: Сенниковидна Риндера. – Яна също се е опитала да го нарисува. – Цветовете му са алени. Среща се все още между Русе и Бяла.

- Предстои отпечатването на Червена книга за нашия район. Изработва се с помощта на ученически изследователски групи. – Еберхард Унджиян – нали е ентомолог – винаги ни разказва по нещо интересно за света на насекомите. Днес е избрал калинките. – Ларвите им се хранят с листни въшки – нали са хищни насекоми. Една ларва може да изяде до 3000 листни въшки. Калинките са много полезни за растениевъдството и горското стопанство.

- Вие знаете, че растенията прочистват въздуха. От пролетта до есента едно дърво дава тонове кислород: дъбът – 6,7, брезата – 5,9, тополата – 5,7, борът – 4,8 тона кислород.

От 10 декара гори за една година се получават 7 130 000 тона кислород. Поглъщат 10 185 000 тона въглероден двуокис. Пречистват въздуха не само от праха, но и усвояват серните, хлорни, флуорни и азотни вещества, които са много вредни за здравето.

Горите пречистват водата много по-добре от най-съвършените пречиствателни инсталации.

Чрез корените си дърветата неутрализират тежките метали. Тополите се справят най-добре с желязото, оловото, мангана и титана.

Горите излъчват ароматични вещества – фитонциди, които убиват микробите. Най-много фитонциди излъчват хвойновите храсти. Сред тях са липовите дървета, боровете, брезите.

В нашия край само 13% от площта на района е залесена. А това е крайно недостатъчно. Сами виждате и чувствате, колко е замърсен въздухът.

- А не можем ли да направим около Русе горски екологичен пояс? Нали така наричат горите от специално подбрани дървесни видове, които най-добре прочистват въздуха? – пита Павел.

- Да посадим наша гора и да се грижим за нея?

- Да, Ани, ако всяко русенско дете отгледа по едно дръвче, гората ще опаше града ни.

- Цяла зелена армия. – учудва се Иво.

- Та това е истинска фабрика за кислород и здраве! – възхищава се Яна.

- Идеята е чудесна. – казва нашият гост. – Но ще успеете ли да убедите всички деца?

- Ако измислим добри екологични приказки, може и да успеем. – замисля се Иво.

- Маги, нека да опитаме. – молят ме Ана и Яна.

- Как да опазим живото вълшебство на родния край?

- Павле, ти си прав, всеки трябва да се замисли над този въпрос, за да съхраним екологичното равновесие . – казва на сбогуване Еберхард Унджиян.

- Много Ви благодарим. Като измислим приказката, първо на Вас ще я покажем.