МАРИЯН ВЛАДИМИРОВ НЕДЕЛЧЕВ
10 годишен –
участник в “Театъра на детската фантазия”
Библиотека “Любен Каравелов” – Русе
Градът на мечтите
Там, където дъгата е най-пъстра, а слънцето
най-ярко, издига блестящите си кули Градът на
мечтите. Този чудесен град бил пълен с птичи
песни и звънък детски смях, защото децата живеели
мирно и щастливо. Радостно греели лицата им. Един
бял гълъб бил най-верния приятел на децата.
Винаги участвал в техните игри. Весело кръжал над
главите на малките си приятели. Крилете му
били бели и кристално чисти - като детските души.
През девет земи в десета, в най-тъмната и страшна
гора, недокосната от слънчев лъч, непомилвана от
птича песен, властвал зъл великан. Той ненавиждал
игрите, радостта, усмивките и красотата. В
гърдите му вместо сърце леденеел камък.
Веднъж Северният вятър носел на
крилете си няколко детски песни и ги изгубил,
прелитайки над черната гора. Странният повелител
на злите сили - Великанът - се разгневил,
заклел се да унищожи красотата, песните и
щастието на хората. Една нощ, скрит от плаща на
тъмнината, се промъкнал в Града на мечтите.
Малките му жители мирно спели и без да подозират
за опасността се усмихвали на сън. Някакво
бяло сияние изведнъж ослепило Великана. Това бил
белият гълъб, който спял на върха на една кула.
Жестокият великан сграбчил красивата птица и,
стискайки я в огромния си юмрук, побягнал в нощта.
Децата осиротели. Останали без своя верен
приятел - нищо не можело вече да ги зарадва.
Угаснали детские усмивки, повече не се чували
песни.
В своята черна гора Великанът
тържествувал. Той скрил гълъба в най-мрачната и
страховита пещера и никой вече не нарушавал
спокойствието му.
Но децата не се примирили. Те бързали да
освободят своя приятел. Обърнали лицата си –
бели, жълти, черни – към слънцето: “Слънчице,
помоги ни да спасим гълъба. Върни ни радостта и
игрите.” Слънцето, трогнато от тяхната мъка,
заплувало между облаците право към черната гора.
Децата тръгнали по пътя осветен от слънчевите
лъчи, въоръжени с любимите си песни.
Приближавайки се до зловещата гора, Слънцето и
нежните детски гласове сгрели вкочанените
дървета. Зелените листенца затрептели и зашумели
в такт с детските песни.
Светлината и радостта ослепили Великана. Той
разбрал, че краят му наближава. От ярост и злоба
каменното му сърце се разбило на хиляди парченца.
Разтресла се скалата, срутила се пещерата, в
която бил затворен гълъбът на мира. Разперил той
криле и полетял в синия простор, по-далече от
мрачния затвор. Затанцувал, закръжил над своите
спасители.
И вече нищо не можело да попречи на радостта и
дружбата на Земята.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
