ПРИКАЗКА ЗА КИСЕЛИННИЯ ДЪЖД
Имало едно време приказно царство. Там растели най-хубавите цветя, живеели най-добрите животни и най-веселите деца. Животът си течал все така радостно. Един ден малко непослушно петле клъвнало розово облаче. Това съвсем не било облаче, а грамаден паяк. Когато се спукал, от него започнали да падат малки отровни капчици, които унищожавали всичко. Първо цветята, после дърветата и дори белите лебеди изпели предсмъртната си песен. Така умряло приказното царство. Останало само едно мъничко момченце. То било смело и тръгнало да отмъщава на паяка, който искал с киселия дъжд да завладее цялата вселена. Тръгнало то. По пътя се подхлъзнало на нещо. Погледнало и видяло пра-пра-стара костенурка. То й се извинило и й помогнало с товара, а тя му отговорила:
- Ако останеш при мен и ми помагаш, ще те възнаградя.
Момчето се съгласило и след няколко дни костенурката му казала:
- Ти заслужаваш да бъдеш възнаграден. Вземи тази свирка – тя е вълшебна и ще ти помогне.
Тръгнало то и се чудело, как тази свирка ще му помогне. Изведнъж видяло паяка. Тогава тъкмо опитвало, как свири подаръка и станало чудо. Паякът започнал да пада, но не се предавал. Изригвал огнени лави, а момчето продължавало да свири. Огромното чудовище се разярило. Небето потъмняло. Черни светкавици го разсичали на две. А момчето свирело и свирело. Най-накрая паякът се предал. Той паднал и се превърнал в красиво алено цвете. То разпръсквало лъчите си навсякъде. Постепенно всичко се съживявало. Съживили се и белите лебеди. Те хвръкнали, изтрили небето и пак грейнало веселото слънце.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
