ПОБЕДАТА НА ЮНАКА
Войната имала слуга, който се казвал Кисел дъжд. Където минел - всичко унищожавал. А войната с удоволствие гледала злините му. Веднъж тя го пратила в един красив, прелестен град, където живеели само деца. Те разбрали това и започнали да мислят, как да си спасят града. Едно момченце им казало, че то може да се бие с Киселия дъжд. Децата не повярвали, но нямало какво да правят. Дали му кон и храна за из пътя и то тръгнало. Вървяло, вървяло, минало през много унищожени гори. Един ден то стигнало до една горска къщичка, където живеел мъдър старец. Той го попитал, накъде е тръгнало. Момчето му разказало, че отива да се бие с Киселия дъжд. “Това е трудна работа.” - рекъл старецът. Той бил вълшебник. Решил да изпита момчето – дали има добро сърце и дали е храбро. На другия ден го пратил за дърва в змейската гора. Момчето веднага взело брадвата и тръгнало. Сразило змея, приготвило дървата и поело обратно. На пътя му се изпречила сърничка със счупен крак. Момчето разкъсало ризата си и я превързало. Повело я към къщичката на стареца, но тя се превърнала на мъдрия дядо. Той казал:
Виждам, че си храбър, а сърцето ти е добро. Ще ти кажа, как да победиш Киселия дъжд. Неговата сила се крие в една пещера, пазена от свиреп бик. Трябва първо с него да се сражаваш.
Благодарило момчето. Вървяло, вървяло през много морета и земи. Стигнало до планината. Почнало да се бие с бика. Били се цял ден. Привечер момъкът събрал сили, замахнал с меча и разсякъл бика на две. Влязал в пещерата и видял една кутийка, в която имало грозно човече. Това била силата на Киселия дъжд. А той бил наблизо, видял момъка и кутийката в ръцете му, изплашил се. Момчето го забелязало и се приближило. Киселият дъжд се разтреперал.
Ти си по-стар от мен, кажи ми, какво е това, което намерих в пещерата? – запитало момчето.
Нещо много лошо – заекнал злият магьосник. – То носи болести. Дай ми го! Ще го занеса вдън горите Тилилейски – опитал се да захитрува той.
По-добре да убия това човече, щом носи болести – отвърнало момчето.
То откъснало главата на човечето и Киселият дъжд умрял. Момчето побързало да се върне в града си. Като чули, че Киселият дъжд е победен, децата се развеселили – започнали да скачат и да пеят.
Чула ги войната, разбрала, че са победили, изплашила се. Хукнала, та се невидяла – никога вече не посмяла да се доближи до веселия детски град.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
