Принцесата с вълшебното цвете
Имало едно време едно много далечно царство. Там живеели цар и царица със своята дъщеря. Тя била весела, добра и много красива. Всички я обичали. Когато се родила, феята на царството засадила вълшебно цвете. Заръчала да го пазят, защото злият Кисел дъжд ще пороби царството им, ако успее да грабне цветето. Принцесата знаела това, но не вярвала. Мислела, че й говорят всичко само за да не си играе с вълшебното цвете.
Веднъж излязла на разходка и взела цветето навън, ала тозчас се появил Киселият дъжд. Грабнал цветето, окъпал принцесата с киселата си вода и изчезнал. Заплакала, но нямало какво да прави. Тръгнала да търси цветето.
Вървяла, вървяла и стигнала до една чешма. В коритото й се давела една пчелица. Царкинята имала добро сърце, навела се и извадила пчеличката. Тогава тя проговорила с човешки глас:
Ти ме спаси и аз ще ти помогна. Откъсни едното ми крило и когато ти потрябва го нагрей – аз мигновено ще дойда.
Като казала това, дала едното си крилце, мигом й пораснало друго и тя изчезнала. Тръгнала царкинята пак. Вървяла, вървяла и видяла, че край едно езеро лежи лебед и умира от глад. Бръкнала в джоба си и извадила трохичка сух хляб. Подала го на Лебеда, макар че и тя била много гладна. Той го изял и се свестил. След малко казал:
Ти ми помогна, благодаря ти. Вземи това перо, духни го, когато ти потрябвам.
Той й го подал и заплувал в езерото. Пак тръгнала да търси злодея. По пътя видяла три табелки. На едната пишело: “Вълшебно царство”, на другата – “Змейово царство”, на третата – “Царство на злия Кисел дъжд”.
Царкинята тръгнала по третия път.
Вървяла, вървяла, стигнала до страшна пещера. Киселият дъжд я видял. Завалял и направил голяма и дълбока подземна река. Отровната вода заприиждала, но принцесата бързо повикала Лебеда. Качила се на гърба му и прелетели над реката. Царкинята продължила пътя си.
Вървяла из тъмната пещера. Изведнъж Киселият дъжд пак се появил. Този път той направил още по-голяма злина – съборил камъни и затрупал прохода. Царкинята не можела да продължи – там имало място колкото за една мравка. Тя помислила, че дори и Пчелата няма да може да й помогне, но все пак я повикала. Пчелицата накарала принцесата да скъса крилцето. Царкинята послушала съвета на Пчелата и мигновено се превърнала на мъничка пчелица. Минали през една цепнатина. Тогава принцесата си възвърнала човешкия образ, крилцето пак станало цяло, а пчелата изчезнала.
Щом я видяло, цветето само скочило в ръцете на принцесата и от него започнали да изскачат искри. Те изгорили Киселия дъжд. Скоро пещерата се съборила, но момичето и вълшебното цвете вече били далече. Върнали се в двореца. Радостни и щастливи живели много много години.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
