КИСЕЛИЯТ ДЪЖД
Имало едно време един страшен разбойник. Той се казвал Кисел дъжд. Бил враг на цялата Галактика, наречена Млечен път. Един ден решил да нападне един Приказен град, който се намирал ни на земя, ни на вода, а току под облаците. Царят се разхождал из градината. Киселият дъжд завалял и царят нищо не виждал. Киселият дъжд казал:
Дай ми дъщеря си, иначе жив в своя дворец няма да влезеш! Даваш ли я?
Царят от уплаха едвам проговорил:
Давам я.
Изведи я от двореца! – заповядал Киселинният дъжд.
Царят я извел и изведнъж тя изчезнала и мракът се вдигнал.
Минало време, царят затъжил за дъщеря си – пък и едничко чедо му е. Веднъж в двореца се явил един момък и казал на царя, че ще освободи дъщеря му.
Може да отидеш, ако не ти е мил животът – опитал се да го предупреди царят, но беднякът не се уплашил – тръгнал на път.
По пътя го настигнал един момък и го попитал, дали го приема за другар. Юнакът казал:
Разбира се, аз за другар душата си давам.
Тръгнали, вървели що вървели, стигнали един хълм. Тогава момъкът казал:
Моят път е до тук, но ти не се отчайвай, аз ще ти дам едни летящи сандали, една шапка невидимка и едн меч, който сече всичко.
Кой си ти, дето ме направи силен?
Аз съм народен закрилник.
Кой те проводи да ме придружаваш?
Моята майка.
Как се казва тя?
Правда сиромашка – казал странникът и потънал вдън земя.
Чуден човек – рекъл нашият юнак и продължил своя път.
Изведнъж притъмняло и се появил Киселият дъжд. Развикал се:
Сега ще те погубя!
Но юнакът обул сандалите, сложил шапката и взел меча. Водила се страшна битка, най-накрая юнакът забил своя меч в сърцето на Киселия дъжд. После освободил царската дъщеря и я завел в двореца на баща й, а той го направил цар. Що сватба била, девет дена яли, пили и се веселили.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
