ГРАДЪТ НА МАЙСТОРСТВОТО
Имало едно време слънчев град, в който всяка къща била украсена и до нея имало по една красива статуя. Хората живеели задружно и всички си помагали, когато изпаднели в беда. Веднъж в този град на майсторството дошъл лош човек. Той веднага завидял на жителите му. Особено се разгневил, когато видял красивата статуя на момчето с флейтата – тя била емблемата на този град. От очите на завистливеца запламтели огнени искри, разпалили комините на близките заводи и те блъвнали отровни димове, които се превърнали в кръвожаден облак, изсипали се от него, завалял кисел дъжд. Градът на майсторството бил в развалини – къщите се съборили, статуите се разрушили.
Само една останала здрава – момчето с флейтата. То се съживило и тръгнало на път към замъка на злия магьосник, но му се препречила една голяма и дълбока река. Нямало с какво да я премине. Изведнъж една огромна птица откраднала флейтата му. Въпреки това то не се отчаяло. Тръгнало напред. В далечината момчето видяло един старец, който бил нападнат от същата птица, която му откраднала флейтата. Момчето му се притекло на помощ. Заедно прогонили птицата. Старецът разказал, че това е злият магьосник, който се превърнал на човек, а после на хищна птица, за да открадне флейтата. Добрият мъдрец дал на момчето едно кълбо, което го повело към замъка. Благодарило то и тръгнало на път. Вървяло, вървяло, най-после стигнало до замъка, тихо се запромъквало и търсело своята флейта. Изведнъж нещо издрънчало. Обърнало се момчето и видяло, как злият магьосник искал да счупи флейтата. Тогава кълбото се завъртяло и оплело магьосника. Започнала жестока борба. Момчето взело флейтата, ала магьосникът скоро се освободил – разкъсал преждата, с която го пленило кълбото. Хвърлил се към момчето. Изведнъж флейтата скочила в ръцете на момчето и засвирила така хубаво, че злият магьосник се превърнал на камък. После засвирила страшна мелодия и мигом гръмотевици разкъсали облака.
На мястото на замъка разцъфтели разкошни цветя.
Момчето се завърнало в Града на майсторството. То засвирило нежна и лека мелодия. Тогава Градът се издигнал още по-хубав от преди, още по-щастливи били хората, които живеели в него. И всички говорели, че слънчевият Град на майсторството бил един от най-красивите градове на света.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
