Приказка за музикалното градче
Имало едно време чуден град – наричали го Музикално градче. В него се правели най-хубавите музикални инструменти, а певците измислили весели човечета – кукли, които пеели и се смеели. Най-добрият майстор бил майстор Танас – прочули се по целия свят неговите сладкозвучни флейти. Затова на герба на музикалното градче била нарисувана една от неговите вълшебни флейти. Щастливо живеели майсторите, музикантите и певците.
Ала една нощ в града нахлули разбойници, разграбили всичко. Само в дома на майстор Танас не посмели да влязат. Та нали някога, преди много години той им бил главатар, но пожелал да заживее като честен човек. Знаел той тайната им, затова те се страхували от него. Новият разбойнишки главатар никак не обичал музиката. Най-прекрасната песен за него било граченето на гарваните и воят на вълците-побратими. От един тон главатарят можел да изгуби силите си, а от най-мъничката песен – да умре. Знаел това майстор Танас, затова приготвил най-прекрасната си флейта. На заранта дотичали изплашените музиканти:
- Много те молим, майсторе, помогни ни!
- Добре. Но имате ли смелост срещу разбойниците да се изправите? Вземете тази флейта. Вълшебната й сила може да използва само най-сърцатият музикант. Но запомнете – изплашите ли се – свършено е с вас.
Замълчал Майстор Танас, тайната не издал – знаел той, че съгражданите му ще победят, но искал те сами да заслужат свободата си.
Стигнали музикантите до вековната гора, в която се криели разбойниците. Тъмно и страшно, не се чува нито птича песен, ни човешки глас. Разтуптяли се сърцата на хората. Запрепъвали се те в корените на дърветата, оплитали се в гъстия храсталак. А когато в далечината заблещукали огньовете на разбойнишкия лагер, когато гарваните се разграчили и вълчият вой смразил кръвта им, музикантите загубили ума и дума. Най-малкият от тях само не се уплашил, грабнал флейтата от клюна на най-близкия гарван, който се опитал да я открадне. Още щом момчето я допряло до устните си, тя засвирила чудна мелодия. Долетял първият тон до лагера на разбойниците и те усетили, как силите ги напускат. А песента се леела – смела и красива. Усмихнали се музикантите, засвирили и те – силата на мелодията сразила разбойниците. Запели и певците – песента им убила злината на главатаря. Развиделило се, запели птиците, слънчевите лъчи погалили върховете на дърветата, разцъфтели цветята.
Върнали се музикантите в родното си музикално градче. Довели и разбойниците. Научили ги да се трудят и да обичат хубавите песни.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
