Добродетел
Имало някога прекрасен град, в който всички хора били добри. Нямало бедни и богати, а всичко било общо. Там всички къщи били украсени изкусно с орнаменти, а на всеки два-три метра можело да се видят красиви скулптури. Най-хубавата от тях била в центъра на града и изобразявала момче с флейта. Когато край него играели деца или минавали добри хора, то оживявало, свирело и веселяло народа.
Но случило се така, че в града дошъл зъл чужденец, който завидял на гражданите на Града-приказка. Той минал край момчето с флейтата, но то не оживяло. Хората разбрали, че е лош човек и го изгонили далеч зад кулите на Града. Той се ядосал и построил големи заводи, чийто дим се смесвал с облаците и от това се образувал Кисел дъжд, който можел да се превръща в различни животни, а от устата му излизала течност, прилична на сярна киселина, която опустошавала всичко хубаво на мястото, където паднела. Киселият дъжд унищожил Града-приказка. Не се справил само с момчето с флейтата, защото то било безсмъртно и се казвало Добродетел. То веднага тръгнало да намери Киселия дъжд, чието име било Злоправник. Дълго вървяло момчето, докато стигнало царството на гълъба Белушко. След като гълъбът чул разказа му, помолило за помощ. Белушко казал:
- Помощта ще получиш, след като убиеш Злоправника. Иначе – безсилен съм. Ето ти моята корона. Сложи я в торбата си. Изваждай я в трудни моменти.
- Благодаря – казал Добродетел, а сега – сбогом!
И тръгнал на път. Скоро стигнал Черната пещера, където живеел Злоправник. Той се превърнал в лъв и го подгонил, но Добродетел извадил короната на Белушко и тя блеснала така, че ослепила лъва. Момчето го хванало в един чувал, взело тояга и като го убило от бой, се върнало при гълъба. Той махнал с крило и Градът-приказка отново оживял, тъй като вече не бил под властта на Киселия дъжд.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
