VІІ. ЗЛАТО
Въпроси за самостоятелна работа у дома или в библиотеката
VІІ.94. Кога според магаренцето
Иа в гората ще остане само “чисто злато”?с.9.
“Ако не са Лисана Вълчо и Свраката, в гората
остава чисто злато, най-чисто и най-златно
злато.”
VІІ.95. Как Щъркелчо смята да
използва златото и какво е то за него?с.12 и 94.
с.12.”златото е нещо за лапане”, с.94.”Златото е
северно и южно” Щъркелчо мечтае да заблати
гората и по цял ден да си хапва вкусни жабки.
VІІ.96. Как изглежда сврачешкото злато?с.94. “Хвърчи и има бял пуловер.”
VІІ.97. Какво е златото според Вълчо?с.94. “Питомно и диво – друго злато няма!”
VІІ.98. Кой казва, че обича всякакво злато и защо подкокоросва всички?с.94 и 86. Лисана иска да направи от гората кокошарник. Надява се да открадне златото, когато другите го намерят – затова “подкокоросва неизлюпените още и неродените още да търсят злато”.
VІІ.99. Какво злато гони Зайко?с.136. Петдесеткрако.
VІІ.100. Защо Зайко е готов да
изостави дядо си в пещерата?с.139.
“Заради едното злато ще те изоставя не в една,
ами в сто пещери!”
VІІ.101. Какво иска да си построи Зайко?с.135. Златен зайчарник.
VІІ.102. Правилен ли е съветът,
който Лисана дава на Зайко? Защо?с.90. П
“Намери златото, а то само ще ти намери приятел!”
Изисква се отговор – разсъждение, с който децата
да оборят Лисанината “мъдрост”.
VІІ.103. Как Зайко иска да се
сдобри с Прасчо?с.91. и 109.
Като намери златото и построи мечтаната златна
кочина за Прасчо.
VІІ.104. Как мислиш, може ли “златната кочина” да сдобри приятелите? Защо?с.91 и 109. Изисква се отговор – разсъждение. Може да се инсценира спор за златото с три групи деца – актьори: прасчовци, зайковци, лисани.
VІІ.105. Какво злато търсят
врабчетата? Защо им е то?с.143 и 149.
“Индианското злато е леко и пухкаво и вятър не
може да го отвее.” “Да издигна златен стълб на
мъченията и на него да връзвам всички страхливи
братя.”
VІІ.106. За какво мечтаят Петльо и Шареното пиле?с.45,96,101. За златен стобор - “за да си кукуригам от него”
VІІ.107. За какво мечтае кокошката – разузнавачка? с.153. За златни обички, та да е още по-хубава.
VІІ.108. Какво е златото за Прасчо? с.12-14, с.56. “тиквено злато”, “…който има злато, може да си купи всичко. Даже златна кочина, ако искаш!”
VІІ.109. “Гладно прасе злато не копае!” – чия е тази “мъдрост”? с.52 На бабата на Прасчо.
VІІ.110. Опишете мечтата на Прасчо!с.36-37. Стохилядиетажната кочина.
VІІ.111. Какво злато пролетта измъква с въдицата си от земята? с.28.” остро злато” минзухарче
VІІ.112. От какво се ражда “ хвърчащото злато “ и с какво пролетта го разчуруликва? с.29 и 47. “ строшената усмивка на пролетта” – жълтите пеперуди. Пролетта си прави от зелено клонче “свирка за разчуруликване на златото” – птичките в раззеленилата се гора.
VІІ.113. Защо всички мислят, че есента е грабнала златото и се е накиприла с него? с.27. Защото я зърнала в златна дреха, с огърлица от боровинкови перли.
VІІ.114. Вместо златни жълтици, какво брои пролетта? с.131. Златните цветове на гергьовчетата.
VІІ.115. С какво се хвали лятото на пролетта?с.131. Показва й цяла шепа петровки ябълки и твърди, че са кръгли бучки злато.
VІІ.116. С какво зимата привиква златото? с.163. “С ледените камбанки, дето приличат на ледени висулки.”
VІІ.117. Защо “ зората идва
жълта-жълта “?с.28.
Защото “ утрините – несъбудили се още – мислеха
за злато”?
VІІ.118. Защо изчезва красотата на пеперудата?с.164. Т Прочетете откъса: “Една пеперуда се беше объркала, хем побъркала…продължаваше да пълзи като гъсеница.” Учителят да помогне на децата при възприемането и осмислянето на гротесковия образ.
VІІ.119. Как алчността погубва
красотата?с.164. Т
Отговор-разсъждение на най-будните деца,
подготвен с помощта на родителите, библиотекаря,
учителя.
VІІ.120. Защо децата на годишните
времена и на животните спасяват родителите си?
с.173-184. Т
Отговор-разсъждение на най-будните деца,
подготвен с помощта на възрастните.
VІІ.121. Защо ракличката не казва
веднага, кое е най-златното злато? с.17 Т
Всеки търси своето си злато и никой не я слуша. Тя
иска героите сами да изстрадат и разберат
истината, защото,”който получава наготово, нищо
не разбира. Или го забравя или го губи или не го
цени.”
VІІ.122. За теб, кое е
най-златното злато? Т
Въпросът се задава в учебния час. Изисква се
самостоятелен отговор.
VІІ.123. Кое е най-златното злато
според ракличката? с.176-184. Т
Прочетете колективно края на романа-приказка.
най-продуктивно е съвместното разсъждение на
децата и възрастните за красотата - безценното
богатство на родния край.
От въпрос № 124 до № 126 при събеседването е необходимо участието на възрастен – педагог, родител, библиотекар, който да насочва и подпомага разсъжденията на децата.
VІІ.124. Защо “големите мошеници
с големи оправдания започват”?с.53. Т
“ та да пипнат голямото злато”
VІІ.125. Защо “при големите
мошеници няма да иде никакво злато”? с.53. Т
“Ама им е крива сметката, не знаят големите
прасета, какво голямо окалване ще им направят и
никакво злато няма да иде при тях!”
VІІ.126. Можем ли да кажем, че за писателката Петя Караколева родният език е най-златното злато? Как тя доказва това? Т
VІІ.127. Как Прасчо разбира приятелството? с.64-65. П
VІІ.128. Кой на кого взема страха? Какво означава този израз в обикновената, ежедневна реч? с.82-83.
VІІ.129. Защо откъдето минава приказката нещата стават прозрачни и светли? с.37.
VІІ.130. Как мислиш, защо мерките за едно гнездо са винаги според този, който вие гнездото? с.102. Т
VІІ.131. Размисли и отговори, защо Петя Караколева казва: “Сезоните са умни или глупави, според ония, които живеят в тях.”? Т
VІІ.132. Помисли и отговори: Защо мечтата казва: “Бързо ме мечтай, че да порасна голяма! Хубаво ме мечтай, че да порасна крилата…”с.36. Т
VІІ.133. “Приказката навсякъде я има и отвсякъде може да дойде.” Защо? Къде се крие приказката?с.30, 37, 176. Т
VІІ.134. Защо “приказката растеше заедно с гората и все по-интересна ставаше”? с.15. Т
VІІ.135. Кога и защо скритите
води не прощават?с.58.
Както казва приказката: “скритите води знаят
кога ги привикват било за кладенец, било за чешма
и тогава извират бистри и чисти, обаче скъсат ли
подземния им път за нищо и никакво, не прощават.”
Т
VІІ.136. Както казва приказката,
преди да се открие истината пред тебе, какво ти е
необходимо? с.177.
“Винаги ти трябва време да прецениш, какъв си бил
до сега и какъв ще бъдеш от сега нататък.”
