СЛАДКОДУМКО
Текст: Маргарита Дюлгерова
Втора глава
Шапката-подскачка, Царица Гума, Пастелчетата и лакомото перде ви очакват в нашата втора игра – с картите от царството на предметите
- Маги, прочетох един чудесен роман-приказка : “Най-златното злато” от Петя Караколева. – споделя Яна.
- Илюстрациите са на художника Петър Станимиров. – приглася й Ана – Да знаете само, колко са хубави!
- Отпечатана е през 1986 година и вече трудно се намира дори в библиотеките. Спомняте ли си, какво казваше Петя Караколева за приказката?
- Откъдето мине приказката – всичко става прозрачно и светло. – първа се сеща Ани.
- Приказката е навсякъде – край нас и в нас.
- Да, Павле, само какво трябва да умеем?
- Да я видим.
- Искате ли да потърсим днес герои за нашата приказка в най-обикновените предмети.
- В тази шапка! – Иво грабва баретката на Яна.
- В моите пастелчета. – смее се Ана
- Царица Гума! – Павел тържествено я измъква от бездънния си момчешки джоб.
- Едно лакомо перде. – поглежда Яна към прозорците, където пролетният вятър си играе с усуканата на фуния завеса.
- Е, май вече избрахме героите за нашата приказка. Теглете си карти от първата група. Непослушен герой?
- Аз избирам за непослушен герой пастелчетата. – казва Иво. – те били вече съвсем мънички. Рисували все разни небивалици: Кон лети с балон. Сблъскал се с ръмжащ балкон. Кацнал върху печка – яздена от Малък Сечко. Заедно с клечката пирували в аптечката. А един ботуш победил със туш Вилхелм Буш. Пастелчетата живеели в своята кутия, но нали се били изтрили – сега тя им изглеждала просторна като бална зала.Само щуротии вършели, но иначе имали добро сърце. Хартиените им дрешки се били изпокъсали и те приличали на малки дрипльовци.
- Юнакът ще бъде една шапка. – Павел се замисля. А замисли ли се Павел – значи нещо много интересно ще изскочи ей сега от пъргавата му фантазия. – Сетих се! Шапка-подскачка! Имала си тя един крак – като пружина. Можела с него да скочи чак до Луната. Да, ама за това била нужна енергия. Шапката-подскачка си я набавяла от новите добри мисли на хората. Можела да става невидима и да се мести незабелязано от глава на глава.
- Дарителят било едно перде. Лакомо било то, лакомо за какво? – пита ни Ани.
- За шоколад – гадае Иво.
- За сладолед – облизва се Павел. Нали все го боли гърлото горкия – все за сладолед си мечтае, но не му разрешават дори да го близне.
- За боровинки – гордо ни оглежда Яна. Само тя е ходила на екскурзионно летуване в Рила и Пирин. По нашия край боровинки няма. Другите щурчовци от състава още не са ги вкусвали.
- Не познахте. Пердето лакомо гълтало новини. Сърбало произшествия вместо супа. Хапвало си актуална информация. За десерт хрускало препечени смехории. Уж било добър вълшебник, а вместо разни летящи килимчета, жива вода или всевиждащо огледало, пердето си имало телевизор, радио, вестници, списания. Те го хранели с новини и то тъй било затлъстяло, че не можело да се помръдне. Спомняло си за времето, когато било тъй прозрачно и леко – вятърът го развявал като пеперуда край прозореца. Колкото повече затлъстявало, толкова по-тежко и непрозрачно ставало пердето. Стаята му тънела в полумрак.
- Ани, твоят герой здравата ще ни измъчи. Как да го свържем с останалите? – чуди се Иво. – Не бях чувал за лаком дарител…
- Нищо, нека да опитаме. Може да стане по-интересно. Нали, Маги?
- И аз споделям мнението на Павел. Понякога дори Баба Яга изпълнява ролята на дарител – ако юнакът уважи мъдростта й, ако не се уплаши от нея, ако я нарече “майко”, тя му помага. Яна, избра ли опасния враг?
- Редом с пастелчетата имало една гума. Тя се мислела за царица, понеже върху нея била изрисувана корона. Много обичала да подскача, но нали била дебела и глупава – винаги падала и била цялата в синини. Мечтаела да подскочи чак до небето и да царува в звездното царство.
- Дойде ред на втората четворка карти: “В” – за вълшебните дарове ще говори Ани. Да видим, как ще се справи с лакомото перде, дето го измисли. “С” – този път сражението са падна на Иво, “П” – победата на Яна. “Б” - за бедата ще ни разкаже Павел. Готов ли си?
- Ако искате – вярвайте, ако не – съмнявайте се! Ваша работа. Ала това дето ви го разказвам се случи пред очите ми. Тъкмо бях нарисувал поредната си щуротия – тъй баба нарича моите весели рисунки - и не щеш ли – някой кихна в полутъмната стая. Огледах се, никого не видях. Надникнах дори под дивана. Ето пак. Ама че кихавица беше! Сякаш се раздираше парче плат.
- “Ох, ох, ох! Съвсем ще се докъсам.”- тюхкаше се някой. – “От тия щури рисунки все ми се докихва. Стига сте палували”
“Хи, хи, хи!” – Засмяха се тънички гласчета със синьо-жълто-зелен смях!
“Хо, хе, хю!” – пресипнало им пригласяха други с червено-лилаво-черни хихикания.
Ама че чудо ! Това май бяха моите пастелчета.
“Ах, вие, парцаланковци! Апчхи! Апчхи! Ще видите, каква беда ще ни навлечете!”
Беда ли? – учудих се аз.
В същия миг Царицата Гума подскочи, сграбчи пастелчетата и отлетя. Но истинската беда дойде по-късно – когато пристигна пощата, когато включихме радиото, когато решихме да гледаме телевизия. Сякаш всички се бяха побъркали.
Вместо овчарят да стриже овцете – овцете стрижеха овчаря.
Вместо карикатурата да окарикатурява – окарикатуряваха карикатуриста.
Вместо миньорът да дълбае земята – земята дълбае миньора.
Вместо войникът да стреля с оръдието – оръдието грабваше главите на войниците, натъпкваше ги в дулото си и стреляше с тях.
А генералите се замислиха – “Да натиснат ли копчето? Ами ако то ги изстреля с ракетите ?
Но най-лошото беше в училище. Представете си само! Вместо учениците да ги изпитват по учебниците, учебниците ги изпитваха ученици и им пишеха двойки. Ту защото били с остаряло съдържание, ту защото претоварвали децата с излишни знания.
Е, в началото беше интересно – само че бързо ни омръзна. Учителите, горките - живи да ги оплачеш!
- Павле, ти май искаш да напуснеш морето на вълшебните приказки и да заплуваш в океана на сатирата?
- Не, Маги, много беше интересно. – Ани разпалено защитава Павел и обещава – Аз ще продължа нататък и ще върна кораба ни в познати води.
- Гледало момчето, четяло, слушало и не можело да се начуди.
- “Апчхи, апчхи!” – пак се разкихал някой – “Ах тези непослушни пастелчета – пак рисуват своите щуротии, а слугите на Царицата Гума ги превръщат в новини. Пфу! Развалиха ми храносмилането! Но по-важно е, че всичко се обърка…Кой ли ще спаси това побъркано царство? Ох! Апчхи! Апчхи! Ако не глътна витамините на поне една чиста мисъл – ще умра! Апчхи! Ще се задуша. Помощ!”
- “Кой тук има нужда от помощ? – заподскачало нещо из стаята.
“Апчхи! Аз – Пердето.”
“Здрасти! Аз съм Шапката-подскачка. А ти просто си надебеляло прекомерно. Скачай в пералнята.”
Още рекла-неизрекла Шапката-подскачка и Пердето се завъртяло, разпенило се. Водата в пералнята почерняла – триста пъти се сменяла, докато го изплакне. Най-сетне пердето заблестяло, затрептяло от вятъра. Слънчевите лъчи проникнали в стаята.
“О, благодаря ти! Какви хубави новини ми носи вятърът! Лястовичките са се завърнали и си вият гнездо под стряхата. Божурът вече повдига пръстта с челцето си. Шаранчето в реката се готви за пътешествие. А Слънцето, Слънцето поема към равнината, за да откърми житата, за да зарумени бузите на ягодити и да напълни чашките на цветята със сладък мед. Благодаря ти, Шапко! А ти – накъде си заподскачала така?”
“Отивам да спася пастелчетата.”
“Хм, това не е лесна работа…Ти добре помисли, как да надхитриш глупавата и суетна Гума. Събери мечтите на децата – тяхната смелост ще те направи по-силна и пъргава от всички в гуменото царство. На добър час!”
Благодарила Шапката-подскачка и тръгнала на дълъг път. Много детски мечти видяла, много храброст и воля за борба събрала. Подскачала високо, високо, сякаш крила и поникнали.
- Браво, Ани, хубаво го измисли.
- Спомних си в книгата “Най-златното злато”, как мечтата казваше: “Бързо ме мечтай, че да порасна голяма, хубаво ме мечтай, че да порасна крилата!”
- Да, чудесният художествен образ, създаден от Петя Караколева, ти е дал идеята за хубавия вълшебен дар. Продължавай, Иво, разкажи ни за сражението.
- Пристигнала Шапката-подскачка в двореца на Царица Гума. Поклонила й се ниско и рекла: “Ваше Царско Височество, изпраща ме негово Величайшо Величество Кралят на звездите. Заръчал ми е да му намеря жена – най-красивата, най-величествената и високо скачаща царска особа. И тъй като по целия свят се слави Вашето име, реших да Ви посетя.”
Шапката-подскачка леко-леко подскочила чак до върха на стометровата кула на двореца и изтанцувала няколко изящни поклона.
Смаяла се надутата господарка – но как да признае, че не може да скача толкова високо? И нали била глупава – помислила си: “Ще се кача на кулата и ще скоча. Ще накарам пастелчетата да ми нарисуват парашутче. Вместо бална рокля ще го облека и ще скоча от кулата.”
Речено-сторено. Само че парашутчето се заплело в короната на глупавата Гума. Тя тупнала на земята и се разпиляла на малки гумички.Хукнали те да трият рисунките на пастелчетата. Искали да си отмъстят – мислели, че лошо са нарисували парашутчето на Царица Гума.
- Иво, за победата ще разказвам аз – сърди се Яна. – Шапката-подскачка и пастелчетата развалили магиите на Царица Гума. На връщане върнали мечтите на децата. Благодарили им. Пастелчетата обещали вече да рисуват само красиви и добри неща. А какво станало с Пердето ли? То вече не било лакомо – избирало, какво да чете, да слуша и да гледа…Не било като децата, дето искат да стоят пред телевизора докато не свърши нощното криминале…
- И втората игра е към своя край.Как мислите, ще поникне ли някое пшеничено зрънце?
- Маги, читателите не знаят, че ние така наричаме всичко хубаво, което искаме да запомним и приложим в нашите следващи игри.
- Прав си, Павле, но първо трябва да изясним, какво означава изразът “художествен детайл”. Ние често го използваме в разговорите си за прочетеното и съчиненото от нас.Ани, ще се опиташ ли да обясниш?
- Представете си приказката, като голям замък. Героите са кулите, стените – приключенията им. Художествените детайли са камъните, от които са изградени кулите, стените и целия замък на вълшебната приказка. Разбира се - всичко се състои от думите – пясък и звуците – цимент. Те свързват, спояват здрава, прекрасна постройка – ако са подредени добре.
- А за това трябват строители – зидари, архитекти.
- Точно така, Иво. Сръчностите, знанията и умението да градим вълшебната приказка са като житен клас. Способността ни да измисляме художествени детайли прилича на пшеничено зрънце.
- Пшениченото зрънце ще покълне, ако се грижиш за него. – казва Яна.
- За да порасне хубав житен клас, трябва да знаеш, как, кога, колко да го поливаш. Нали, Иво?
- Да, Ани, но и с какви торове да го подхранваш.
- Как да го предпазваш от болести – подсеща ни Павел.
- Не е лесно да отгледаш житния клас на знанията и уменията…Но нека да видим, ще покълне ли някое пшеничено зрънце от нашите приказки?
- Яна измисли един хубав художествен детайл. Цветето запяло, небето надникнало иззад песента му и се засмяло. Звездният смях затрупал злото джудже. Много ми хареса това за звездния смях. – първа споделя Ана.
- На мен ми направи впечатление, - казва Иво, - че Павел разказваше от името на детето с пастелчетата. Така всичко изглеждаше истинско, сякаш че ставаше пред очите ни.
- Той добре използва диалога. – допълва Яна.
- На мен най-много ми хареса идеята на Ани за лакомото Перде. – Павел, както винаги цени чувството за хумор у другите – може би защото и той щедро ни дарява с весели и остроумни образи.
- А пък на мен още ми се играе…
- Добре, Ани, само че - следващия път. И то, ако си припомните прочетеното и наученото за растенията и животните от нашия роден край.
- Аз съм чела повестите на Емилиян Станев “Чернишка”, “През води и гори”, “Когато скрежът се топи” – бърза да отговори Ани.
- Аз обичам книгите от поредицата “Какво знаем за…”- не остава назад Иво. – Четох за бозайниците, за влечугите, за лицето на Земята, за цветовете и багрите в животинския свят.
- За цветята най-добре е разказано в книгата на Евгения Черней и Леонила Ширева “Дъга от цветя”.
- Вярно, Яна. На мен ми беше интересна и книгата на Димо Божков “Великани на животинския свят”. – казва Ани.
- Аз харесвам книгите от поредицата “ЕКО”.
- Павле, те са за по-големи ученици.
- Маги, не съм съгласен. Аз прочетох много интересни неща за насекомите в книгата “Чудеса и тайни” от Васил Георгиев.
- За по-малките ученици най-подходящи са приказките на Виталий Бианки.
- Да, Яна. Павле, какви ще бъдат правилата на играта следващия път?
- Когато избираме героите, първо ще трябва да разкажем, какво знаем за всеки един от тях: Къде вирее? С какво се храни? Как отглежда дечицата си? Кой в природата е негов приятел и кой – враг? След като отговорим на тези въпроси ще можем да нарисуваме с думи и да превърнем растенията и животните, които сме избрали, в герои на нашата приказка..
- Приятели, ако сте прочели осемте книги, които ви е препоръчала учителката или библиотекарката, значи сте заслужили първия комплект карти за играта.
ЧЕСТИТО !
Ще можете да играете и творите вълшебни приказки заедно с нас.
Довиждане! До следващата ни среща!
първа глава | втора глава | следваща страница
