Птици
Птичките пеят, слънцето грее. Хубаво е навън. Есен е вече. Песента на птичките буди всички хора. Навън е слънчево. Весело е там, където е гласът на радостта.
Но един ден зла буря се изви – и как прогони птичките и как умъртви листата! Това беше господарят на валежите – Киселият дъжд, облечен в черно-бяла униформа. Той направи така, че да няма гори по света.
Лоши са тези кисели дъждове. Аз не обичам дъждовете, бурите, а обичам слънцето.
Веднъж по пътя се задали трима юнаци. Бурята била толкова голяма, че щели да паднат от конете си. След като прогонил птичките, Киселият дъжд нападнал растенията и животните. Тогава големият брат казал:
- Аз ще отида да видя, защо този дъжд се е разлудял така. Ако не се върна, тръгнете да ме търсите.
Братята чакали дълго, отишли на реката да напоят конете си. Вторият брат не можел повече да чака и казал:
- Аз отивам, а ти се пази!
Потеглил вторият брат. Вървял, вървял – по едно време видял от земята да се подава нещо – той искал да го хване, но не смеел. Две ръце го сграбчили и той потънал сякаш вдън земя.
Чакал, чакал малкият брат, най-сетне тръгнал да види, къде се бавят братята му. И ето, че стигнал до пещерата зад хълма. Някой шумолял зад тръстиките. Две големи ръце искали да го сграбчат, но той извадил меча си и ги отсякъл. Страшен рев прокънтял из пещерата. Киселият дъжд се разлютил, заизвивал отровната си снага около юнака. Не се изплашил той, замахнал с меча си и насякъл ламята на парчета. После освободил своите братя и тръгнали с радост към родния дом. Птичките се завърнали и разказвали с песен за победата над злия магьосник – Киселия дъжд.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
