Космическа история
Живеело в един град момче на име Трендафил. Този град бил необикновен. Всички имали имена на цветя. Майката на момчето се казвала Роза, сестричката му Лалка. Градът, в който живеели, се наричал Ароматният град. Един ден над града се разнесъл гръм и трясък. В центъра му кацнало нещо необикновено. Изведнъж то така се размазало, че никой не разбрал, какво е това. Все пак то се отворило. Любопитството на Трендафил не издържало и той влязъл вътре. Лалка се уплашила, но го последвала. Изведнъж, без някой да усети, “нещото” изчезнало заедно с децата. Над града се понесъл лунен прашец и толкова приспивна песничка, че всички се прозяли и заспали.
А какво станало с децата? Те също заспали, когато влезли вътре. Размазаното “нещо” приело формата на ракета. По едно време децата се събудили и пред тях изникнала масичка, а на нея различни лакомства. Лалка се нахвърлила, но Трендафил я спрял.
- Не яж от тези сладкиши! Сигурно те са приспивателни или отровни.
Още не изрекъл думите си и пред тях изникнал магьосникът. Той се изсмял така гръмогласно, че цялата ракета се разлюляла.
- Сега вие сте мои поданици! Ако се помъчите да избягате, ще напакостите на целия си глупав град! Аз приемам и други образи. Превръщам се и на Кисел дъжд. Мога да полея целия ви град. Тогава той ще стане най-грозния и ще го нарека Градът на мрака. Ха, ха, ха! - Отново се разнесъл същият гръмогласен смях.
Внезапно ракетата отклонила курса си. Чак сега Трендафил и Лалка видели, че пътуват в космоса, но не така, както си мечтаели. В този миг ракетата забола нос в една планета. Магьосникът се развикал:
- Помощ! Планетата на доматите!
В кораба започнаха да влизат домати – ни разказа Лалка. Малки и дебели, дълги и слаби. Всички различни по дебелина и форма. Всички с джобове натъпкани с мънички доматчета, но не живи. Някой изсвири и изведнъж се явиха домати – пожарникари. Те отдавна познаваха магьосника и като го видяха, много се зарадваха, че са го хванали. Изобщо, той бил известен в цялата галактика като зъл, алчен и непрощаващ никому. Доматът – началник избърбори нещо на техен език: “Гарамбоча–на–дом!”, което значеше: “Децата доведете при мен в стаичката за разпит!”
Стигнахме в станцията, която представляваше домат. Вътре какво ли нямаше, но с форма и емблема – домат.
Никой от нас – нито аз нито бате Трендафил, нито доматите – никой не знаеше, каква страшна сила криел в очите си магьосникът, но му трябвал огън.
По едно време генералът дойде да види пленника. Магьосникът го помоли за огън. Доматът помисли, че той иска да запали лулата си и му подаде една главня огън. Магьосникът я доближи до очите си и стана на пепел, превърна се в Киселинен дъжд, заля планетата на доматите. В един миг всичко стана пусто. Злият магьосник ни грабна и отлетя.
Да се върнем на планетата на розите и да видим, какво пише в летописа на Ароматния град.
“…В това време електрическите краставици долетяха и устроиха засада на магьосника. Те също искаха да му отмъстят. Той се канеше да напръска Ароматния град, но сще щом се появи, го посрещнаха удари с електрически краставици. Той извика и потъна в космическото пространство. Две летящи краставици се спуснаха и уловиха децата.”
Оттогава краставиците и цветята заживяха щастливо и цялата галактика заживя без да се страхува от Киселия дъжд.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
