ГРАДЪТ НА МАЙСТОРСТВОТО
Имало едно време един чуден град, наречен Градът на майсторството. Всичко в него било изящно като в приказка - и къщите и улиците. Всеки чужденец, който минел през града, оставал захласнат от красотата на скулптурите му, от хубостта на постройките. Градът на майсторството бил покровителстван от Лебеда – повелител на Слънчевото царство.
Веднъж през града минал злият магьосник Кисел дъжд. Той завидял на хората за красотата на техния град. Превърнал се в черен градоносен облак, издигнал се високо в небето и разпръснал капки кисел дъжд. Мигом бистрите езера се превърнали в огромни смарагди. Стволовете на дърветата в изумруди, а красивите скулптури в диаманти и кехлибари. Единствена оцеляла статуята на момчето с флейтата в центъра на града. Когато беда сполетявала жителите на приказния град, то за миг оживявало и им помагало. И сега станало така. С флейта в ръка се запътило към царството на Лебеда, за да го пита, как да помогне на града на майсторството. Вървяло дълго, докато най-сетне стигнало Слънчевото царство. Съзряло прекрасен слънчен дворец, обсипан със смарагди и рубини. Момчето засвирило с флейтата си и в синьото небе се появил Лебедът – прекрасна бяла птица, със златни отблясъци по изящните красиви криле. Момчето му казало, каква беда е сполетяла Града на Майсторството и го помолило за съвет. Лебедът му дал шестцветно вълшебно цвете и му казал тайното заклинание, с което да съживи целия град. Момчето му благодарило и тръгнало назад. Допряло флейтата до устните си и засвирило чудна мелодия. Свирейки стигнало в Града на майсторството. Поръсило със златния прашец от шестцветното цвете всяка скулптура, всяка къща. Доброто пак се завърнало в сърцата на хората и те пак заживели щастливо.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
