ГРАДЪТ НА МАЙСТОРСТВОТО
Имало едно време един много красив град. В него всяка къща била украсена с хубава дърворезба и с поне една статуя. В този град всички хора били добри, но веднъж минал един търговец. Той завидял на хората от града. На близката планина построил много заводи, от които се вдигал отровен дим. От него се образувал кисел дъжд, от който се разрушавали статуите. И не след много време градът се превърнал в безмълвна пустиня. Оживяла само статуята на момчето с флейтата, защото била вълшебна: когато край нея минавали добри хора, тя оживявала. Решило момчето да спаси града, като донесе вълшебното цвете. Но за да стигне до него трябвало да премине много трудности. За това цвете знаел целият град – то се намирало през десет планини в десета, пазел го огромен великан.
Момчето тръгнало. Срещнало една безкрайна бурна река. Със своята флейта утешило реката и преминало бързо, защото в нея имало воден дух. Вървяло, вървяло и стигнало до планината, където растяло вълшебното цвете. Пазел го страшен великан, но случило се, че тъкмо бил заспал, когато момчето се промъкнало и откъснало цветето. Затичало се, но цветето зазвъняло, великанът се събудил, но докато разбере, какво става, момчето откъснало един лист и пак го приспало. Вървяло, вървяло и стигнало до реката. Откъснало и втори лист, за да унищожи реката с водния дух. Вървяло, вървяло и стигнало до пустинята. Откъснало и третото – последното – и възвърнало града. Той отново станал красив, дори повече от преди. А търговецът се разболял и се пукнал от яд.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
