ГРАДЪТ НА МАЙСТОРСТВОТО
Имало едно време един град, който всички наричали Градът на майсторството. И наистина, когато някой чужденец отидел в него, се чудел дали този град е някакъв хубав сън или приказка, тъй красив бил той. Всички сгради били изваяни в изящни фигури, които олицетворявали мира. В целия град ехтяли радостните песни на децата и по техния такт сякаш цветя полюшвани от вятъра танцували. Покровител на този град бил един красив лебед, който живеел в царството на живота. Но един ден на този прелестен град се случило нещастие. В него дошъл зъл магьосник, който му завидял и решил да му направи нещо зло. Той повикал своя брат, ужасния космически змей и го помолил да пуска над Града на майсторството всеки ден кисели дъждове. Жестокият змей се съгласил. И от тогава всеки ден безмилостните дъждове опустошавали града. Рушели статуите и сградите, от тях умрели цветята, горите, поточетата замлъкнали, езерата станали кристално-сини, но вътре нямало никакъв живот. Магьосникът мислел, че е най-богатият човек на света, защото черните стволове на дърветата приличали на огромни диаманти, мъртвите езера на безброй скъпоценни камъни.
Щом видели, че техният град може да загине, хората решили да потърсят помощ от своя покровител и тръгнали на път. Но лебедът живеел много далече и те не знаели, че пътят към царството му бил изпълнен с препятствия. С тях дошло и едно момченце с малка флейта. Навремето, когато градът се строял, лебедът бил дал на гражданите му тази флейта и казал, че тя ще им помага в опасности. Хората били избрали за неин пазител това дете, затова то сега дошло с тях. Вървели те, но изведнъж видели, как една лисица била хванала чучулига и се готвела да я изяде. Хората веднага се втурнали и спасили птичката. Но след малко пък видели един вълк да гони заек. Те пак помогнали на по-малкото и беззащитно животно. Най-сетне стигнали до царството на Лебеда. Той им казал, че само няколко капки от вълшебното цвете, което било в магьосника, могат да спасят града им. Хората благодарили на покровителя си и тръгнали към двореца на магьосника. По пътя си те видели огромна река, отчаяли се, че няма да могат да я преминат. Изведнъж чули някакъв шум. След малко пред тях се явила чучулигата, която спасили, с много птици, които я следвали.
- Аз съм господарка на всички птици – казала тя. – Вие ми спасихте живота и аз сега ще ви помогна.
Тогава тя заръчала на своите поданици, да пренесат хората над реката. Речено-сторено! Озовали се отвъд, благодарили и тръгнали пак по своя път. Стигнали до замъка на магьосника. Той ги видял, заповядал на слугите си да ги пленят. Затворили ги в най-дълбокото подземие. Но като стоели завързани в килиите си, чули някакво шумолене. Видели заека, когото били спасили. Той прегризал въжетата и решетките на килиите. Хората излезли навън, убили магьосника и неговия брат, взели вълшебното цвете. Но не могли да излязат от замъка, защото вратите му били здраво заключени и никой не можел да ги отвори. Тогава момчето с флейтата засвирило и те се отворили.
Отишли хората в техния град. Капнали три капки от цветето върху земята. Тогава всичко оживяло. Цветята и горите пак разцъфтяли, сградите и статуите възвърнали предишния си вид. Пак градът заживял щастливо. И вече никой не смеел да му направи зло.
Към предната страница Към следващата страница
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
