ГРАДЪТ НА МАЙСТОРСТВОТО
В една далечна галактика, в шестия звезден куп, в третата планетна система, на най-хубавата планета имало една страна, в която хората си помагали взаимно и били щастливи. Там царели дружба, мир и разбирателство. В най-хубавия град, наречен Градът на майсторството, имало много красиви цветя, дълги и прави булеварди, статуи и къщи.
Къщите били много разнообразни. Имало къщи като спагети, имало сплескани като домати, високи и дълги като краставици.
Един ден в града дошъл страшният космически магьосник Албумар-2. Той поискал от старейшината на града да построи там големи заводи. След голям размисъл старейшината се съгласил. От комините на заводите започнал да излиза страшен черен дим, с който магьосникът бил погубил много планети. Този дим се превърнал в огромен Кисел дъждл От зъбите му изскачала отровна вода и където паднела, всичко ставало на мъртва, нажежена пустиня.
А през това време едно малко момче тръгнало на път, да спаси града. То си помислило: “Ако тръгна по планетата, не ще намеря човек, който да ми помогне. Затова трябва да си построя пегас, който да ме отнесе до съседната галактика.” Момчето дълго време строило звездния пегас, накрая го яхнало и полетяло към нови здездни светове. По пътя три пъти пропадало в звездни дупки, докато измине 18 парсека. И най-накрая то стигнало до съседната галактика, където живеел звездният елен. Той не можал да му помогне, но му казал, къде живее неговият по-голям брат – галактическият лебед. И момчето отново се отправило на път. Дълго летяло, но накрая стигнало до царството на лебеда. Лебедът го изслушал и казал: “ Аз ще ти помогна, ако си смел, умен и упорит. Първо трябва да отидеш в ъгъла на галактиката, да откриеш хиперзвукогалактическия змей и да донесеш яйцето от гнездото му.” Тогава момчето приготвило пегаса за далечен път и отлетяло до ъгъла на галактиката, преборило се с хиперзвукогалактическия змей, взело яйцето му и се върнало при лебеда. Той направил голяма магия и превърнал яйцето във вълшебна флейта.
Момчето се върнало на своята планета и засвирило. То свирило дълго време, докато планетата се превърнала отново в рай. Благодарните майстори построили паметник на момчето и всеки път, когато в страната идва лош човек, камъкът оживява, момчето засвирва с флейтата и прогонва злите намерения на неканения гост.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
