ГРАДЪТ НА МАЙСТОРСТВОТО
Започвам приказката. Който ще слуша, да слуша, който не – да се маха оттука – не ща да си хабя напразно приказките!
Имало едно време един лебед, който бил цар на лебедите. Всяка година през пролетта той снасял по едно яйце. Случило се, че веднъж снесъл златно яйце, а от него не се излюпил малък лебед, а град. В него всички хора били трудолюбиви, нямало лентяи и други подобни, които чакат всичко наготово. Нарекли го Градът на майсторството. В него всички сгради имали форма на плодове, зеленчуци, животни и предмети. На най-красивите постройки имало изваяни скулптури – фигури на хора, птици и цветя.
Веднъж в този град дошъл един цар, който се смятал за най-богатия в света. Видял той изящните творения, позеленял и закипял от яд, но като знаел за мъдростта и силата на жителите на Града на майсторството, разбрал, че само с хитрост и магия може да ги измами. Започнал да се разхожда сред дюкяните на майсторите, видял всички къщи, но в никое кътче на града не съзрял царски палати. Тогава попитал един майстор, къде им е царят, а той му отговорил, че нямат цар и не им трябва. Царят, като чул това, кръвта в жилите му изстинала. Решил да си отмъсти и като стрела си отишъл в неговото царство. Правил три дни и три нощи магии и изобретил киселинния дъжд. Пуснал го над Града на майсторите, малко по малко изящните творения на изкуството започнали да се рушат. Хората се вкаменили и цялата им земя се превърнала в мъртва пустиня. Само едно момче оцеляло, защото то не било майстор, а лентяй. Като видяло, че няма кой да го нахрани, то решило да спаси народа си от тежката участ. Само момчето, баща му и дядо му знаели тайната за Лебеда и затова тръгнало да го търси. Като научил какво станало с неговия град, обяснил, че не може да му помогне, докато не убие Киселинния дъжд.
Момчето тръгнало. Вървяло, вървяло и стигнало до диамантената планина. Почнало да се изкачва и съзряло в далечината смарагдов връх, който бил обвит в мъгла, а връз него се мъдрела бисерната пещера. Момчето влязло в двореца и видяло, как Киселинния дъжд играе на покер с Царя. То се скрило в най-тъмното ъгълче на стаята и изчакало да види, какво ще стане. На двамата майстори на злото им се доспало и затова Царят оставил Киселинния дъжд да си легне. Момчето това и чакало – приближило се и го натикало в чувал. После излязло и го хвърлило в бисерното море.
Тогава то видяло, че към него се приближава Лебедът. Той му дал вълшебната флейта. Момчето благодарило, върнало се в родния си град и засвирило. Чудната мелодия съживила всичко. Хората заживели щастливо във възродения Град на майсторството.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
