Вълшебната торба
Живели някога двама магьосници – добър и лош. Добрият се казвал Весел дъжд, а лошият Кисел дъжд. Те винаги враждували помежду си, но Веселият се оказвал по-силен. Ядосвал се Киселият дъжд, ядосвал се, мислил, как да си отмъсти и решил да открадне на врага си вълшебната торба, в която имало всичко. След като изпълнил желанието си, над царството на добрия магьосник настъпил мрак.
Слънцето се скрило във вулкана, който се намирал в средата на владенията на Веселия дъжд. Вулканът отдавна напирал да се освободи от лавата и сега, когато слънцето се скрило в него, той избухнал и залял царството.
От лавата се спасило само едно джудже със своята Костенурка Бързоходка. Джуджето наричали Тропчо, защото когато вървяло, то почуквало с тока на десния си крак. Тропчо решил да спаси цялото царство и тръгнал да търси Киселия дъжд. Намерил го да спи в една огромна лодка, която плувала в Реката на смъртта. Опитал се да го достигне, но не могъл. След този неуспех, той тръгнал да потърси лодка и срещнал една Метла, която вървяла. Тропчо я попитал, дали е виждала наблизо лодка, а тя му отговорила:
- Да, видях, но защо ти е? Да не искаш да преплуваш Реката на смъртта?
- Киселият дъжд открадна торбата, която има чудноватата способност да прави хората щастливи. Тогава слънцето се скри във вулкана, той изригна и заля цялото ни царство. Само аз и моята Костенурка Бързоходка се спасихме. Искам да върна торбата на Киселия дъжд.
- Добре, ще ти помогна, защото целта ти е благородна. – казала Метлата и тръгнала напред. – Последвай ме, но помни, че не трябва да казваш нито дума, защото ще загинеш!
Щом стигнали реката, Метлата станала на лодка и заплувала към Киселия дъжд. Тропчо си приготвил оръжието – едно малко топче от стъкло. Магьосникът усетил, че нещо се докосва до торбата и скочил на крака. Започнала битка между Киселия дъжд и джуджето Тропчо. Магьосникът взел надмощие, но Тропчо го уцелил със стъкленото топче, изсвирил с уста, грабнал торбата, качил се на Костенурка бързоходка и полетял за своето царство.
Още щом се доближил до границата на владенията на Киселия дъжд, слънцето огряло, а вулканът си прибрал лавата отново. След време Киселият дъжд се опитал пак да открадне торбата, а заедно с нея и жената на Веселия дъжд, но не успял. Тропчо бил изобретил едно петле от злато, което започвало да кукурига весело, когато има тържество, а тревожно – когато ги очаква беда.
Така царството живяло щастливо, докато един ден врагът – магьосникът сам паднал на границата му като змей-горянин. Веселият дъжд отсякъл хилядата глави на врага си и взел в едно шишенце от кръвта му.
Това шишенце се предавало от поколение на поколение и така е стигнало до нас.
Но един ден непослушното момче откраднало това шишенце…
Какво станало тогава? Ще научите от друга приказка.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
