Откраднатият град
Имало едно време един град в царството на чудесата. В него ставали невиждани чудеса. Дошъл зъл змей и отвлякъл целия град. Останал само един човек, защото бил в друг град. Като се върнал, той видял, каква беда е направил змеят. Взел острия си меч и тръгнал. Вървял, вървял, минал сто гори, сто океана, сто слънца и стигнал до една малка къщичка. В нея живеел най-мъдрият старец на света. Момъкът почукал, влязъл, поздравил.
Добър ден, дядо.
Добър ден, синко.
Имахме чудесен град, но го открадна зъл змей. Кажи ми, как да го спася? Само аз останах.
Ще ти кажа, но първо трябва да се пребориш с изпитанията, които ще ти възложа.
Добре, съгласен съм.
Аз ще отида на нивата, а ти сготви и подреди къщата.
Старецът отишъл. Момъкът наготвил, измел двора, нахранил животните. Вечерта, като се върнал старецът, ахнал. Никога не бил виждал такава красота. Той казал:
Останах с хубаво впечатление, затова ще те възнаградя.
Дал старецът на момъка три рози.
Тези рози използвай само при беда. Внимавай! Те ще ти помогнат само три пъти по пътя за двореца на злия змей.
Момъкът тръгнал. Стигнал до един кръстопът с три табелки. На първата пишело: “Ако тръгнеш от тук направо – злато ще намериш!” На втората прочел: “На ляво щастие те чака!” А третата предупреждавала: “Тръгнеш ли надясно – живота си ще загубиш!” Момъкът си казал: “Живота си ще загубя, но града си ще намеря!” Тръгнал надясно. Минали два-три часа и стигнал до двореца на змея. Провикнал се:
Излез, Змейо, да се бием на живот и смърт!
Змеят излязъл.
Ще се бия, но града няма да ти дам!
Започнали бой. Момъкът извадил едната роза и рекъл:
Розиче, миличка, убий този змей!
Змеят успял да каже:
Аз имам брат – Киселия дъжд. Той ще те погуби!
Змеят издъхнал в тази секунда. По едно време момъкът забелязал черен облак. Той пуснал втората роза и я замолил:
Погуби черния облак с Киселия дъжд.
Тогава облакът проговорил:
Твоята роза не може да ме погуби.
Завалял кисел дъжд. Започнал да пуска гръмотевици. Вместо да погуби розата, погубил имота на брат си. Загинал и той. Момъкът спасил своя град. Пуснал розата и казал:
Ти си розата на щастието. Разхубави още моя град! Отнеси го на същото място!
От този ден и до днес никой не знае нищо за тоя град.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
