Градът на майсторството
Преди много, много години, сред птичи песни и пъстри цветя, бил построен красив град. Наричали го – Градът на майсторството. В него всички хора били майстори – едни майсторели обувки, други – домове, трети рисували прекрасни картини или създавали чудна музика. Край улиците се редели старинни сгради, украсени със статуи.
Там живеело малко момче. То можело да реди чудни звуци на своята флейта. Всеки път, когато засвирвало, хората в захлас слушали неговите песни. Жителите на този град отдавна били забравили що е кражба, завист и зло.
Веднъж в Града на майсторството пристигнал търговец. Той поискал да продаде на хората лъжата и кражбата, но щом чули това, майсторите го изхвърлили от своя град. Този търговец бил магьосник. Дълго стоял той над своите магьосни книги, бъркал магиите в черния си котел, докато над него се издигнал черен облак. Захлюпил той Града на майсторството, завалял Кисел дъжд, който унищожавал красотата, създадена от майсторите. Киселият дъжд падал над града и навсякъде, където паднела капка от него, всичко посървало и се превръщало в грозни камъни.
Хората се натъжили. Те виждали, как угасва красотата на техния град и усмивките от лицата им изчезвали. Малкият флейтист не можел да гледа повече това. Взел флейтата си и тръгнал да дири спасение за родния град. Дълго вървял. Минал девет планини и девет царства. Накрая се озовал в прекрасна гора. В нея се чували най-хубавите птичи песни на света. От клон на клон прелитали свободни жар птици. Момчето вървяло през гората. Пред него се открила чудна поляна. Там цъфтели и ухаели високи, нежни цветя. С красотата си били равни дори на Слънцето и на Луната. Златен дворец осветявал малко синьо езеро, което се славело с цвета на небето. В езерото плувал голям бял лебед със златна корона на главата. Лебедът, щом видял учуденото момче, в миг се превърнал на човек и попитал, какво търси толкова далече. Момчето тихо разказало за бедата и попитало, къде да дири спасение. Царят Лебед искал да помогне на момчето, но бил безсилен пред злия магьосник. Тогава обяснил на малкия флейтист, че силата на магьосните книги може да спаси родния му град, ако попадне в ръцете на човек с добро сърце. Благодарило момчето и засвирило. Царят Лебед слушал и не можел да се наслуша. – толкова хубава била песента на флейтата. Добро било сърцето на детето, сръчни били ръцете, голямо било майсторството му – сякаш душата на Града пеела и плачела за изгубената си красота. Омагьосал Царят Лебед флейтата на момчето – щом добър човек чуе песента й – радост и сила да бликат, в нова красота да се извиват. Ала чуе ли я зъл завистник – мигом да се вкаменява.
Благодарило момчето и тръгнало на път. Скоро стигнало до огромен черен дворец. Малкият музикант отдалеч чул хъркането на злия магьосник. Момчето намерило магьосните книги, посегнало към тях, но магьосникът се събудил и скочил да го хване. Детето видяло до трона огромно метално огледало и го насочило в очите на магьосника. Той изревал от гняв – бил ослепен, чупел всичко край себе си. Момчето успяло да вземе книгите, но в същия миг ръцете на злодея го сграбчили. Малкият музикант си спомнил благослова на Царя Лебед. Засвирил с флейтата. Станало чудо! Магьосникът замръзнал с ръце във въздуха. Киселият дъжд се превърнал в животворен Слънчев дъжд и закапал ситно по сивата земя. Почернялото слънце отново засияло. Градът на майсторството възвърнал своята красота – пак имало прекрасни статуи и сгради. Той бил целият обкичен с цветя. Птиците запели най-хубавите си песни. Усмивките долетели при хората. Над Града огряла седемцветна дъга.
Заживели пак майсторите задружно. Най-добрите и най-сърцатите пазели магьосните книги – разтваряли ги само за да помагат на изпадналите в беда.
Ако в някой цветен и песенен град срещнете много радостни и трудолюбиви хора, ако видите две прекрасни статуи на момче с флейта и голям бял лебед с корона на главата – знайте, отседнали сте в щастливия Град на майсторите.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
