Силата на радостта
Живели някога в далечно царство един цар и една царица. Те много обичали майсторството. Затова заповядали да се създаде град на майсторите. Там бил построен и дворецът им.
Когато им се родило дете – момче, те заповядали най-изкусният майстор да го научи да свири на флейта. Детето бързо схващало това, което му казвали. Било умно. Само едно безпокояло владетелите – синът им бил палав. Веднъж царят извикал момчето при себе си и му казал:
В този град има сто градини. Ти от днес си господарят им. В деветдесет и деветте градини със златни врати влизай, но в стотната – със сребърна – дори и царят не влиза. Тя е омагьосана от злия магьосник – Киселия дъжд, чийто паметник от сребро се издига в средата й.
Минали месеци. Царският син свирел само в градините със златни врати. Но веднъж любопитството надделяло. Той влязъл в градината със сребърната врата. Още не пристъпил прага – сребърната фигура оживяла. Уплашил се момъкът. Опитал се да избяга, но чудовището го грабнало и го отнесло в двореца си от слонова кост. Заключил злият магьосник палавника в една висока къща. Ако речал да избяга през прозореца, той щял да се удави във вечно бурното езеро.
Този магьосник мразел да се смее или весели някой. Той изгубвал силата си, ако чуел, че някой се весели.
Злият Кисел дъжд донесъл толкова беди на царството, та всички хора проклинали царския син и неговото любопитство.
В двореца всички били тъжни. Вече цяла неделя напразно търсели любимия син на владетелите. Минало време, мъката им малко се поутешила. Родила се царската дъщеря. Нарекли я Флория. Името й напомняло за Флири и флейтата му. Когато момичето навършило шест години, бащата и майката разкрили пред него тайната.
Флория често мислела за брат си. Веднъж решила да види, дали сребърната фигура е още там. Заключила се. През нощта измайсторила едно хвърчило. На другия ден имало вятър и тя полетяла с хвърчилото си над стотната градина. Видяла, че фигурата я няма. След това се върнала и казала на другарите си. Решили заедно да спасят Флири. Тръгнали на път. На един кръстопът срещнали джудже, което някога било поданик на магьосника. Попитали го що да сторят. То им отговорило:
На три дни път от тук се намира един вековен дъб. Спрете и чуйте, какво ще ви каже той, и го направете! До дъба ще ви носят тези лебеди.
Джуджето изчезнало. Децата седнали на лебедите и те ги понесли през планината. След три дни стигнали до дъба. Седнали под сенките му, а той им заговорил:
На онзи връх се намира дворецът. Вървете и издълбайте в скалите думата “РАДОСТ”. След това извийте хоро около двореца. После сърцата ще ви подскажат какво да правите. Вземете тази сребърна топка. Тя ще ви води дотам.
Дъбът млъкнал. Те благодарили и взели топката. Търкулнали я, тя ги повела през клисурите. Когато стигнали до дворцовата скала, с усилие издълбали думата “РАДОСТ”. След това се заловили за весело хоро.
Магьосникът загубил силата си. Вратите се отворили сами. Чула се песента на флейтата. Зарадвали се децата. Флири бил свободен.
В двореца вече мислели Флири, Флория и другите деца, които били тръгнали заедно с нея за умрели и ги оплаквали. След радостното им завръщане три дни пели и се веселили. Така била освободена от магията и стотната градина.
Днес там е голям градски център. В средата вместо паметника на магьосника стоят статуите на Флири с флейтата и Флория с дивната си красота.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
