Театър на детската фантазия

АМИ АКО... ?

Текст: Маргарита Дюлгерова

Втора глава

Джуин Факелът на Мрака иска да опустоши Земята. Кой и как ще му попречи, ще научите от нашата пета игра.

- Ние сме готови. За юнак избрахме Сашко – едно любознателно момче от сините патрули, които помагат при изучаването и опазването на водите. Сашко е умен, смел и много добър. Вторият юнак ще бъде индийското слонче Кя М’ Нин. Името му означава: “ тигър не може да го победи “. То живее в един бирмански лагер за опитомяване на слонове. Много обичало да играе в джунглата.

- Добре, Ани, справихте се сами, без моята помощ. Да видим, какъв герой избра творческата група на Яна.

- Дядо Слав ни разказа, че веществата, от които са образувани Земята и другите планети, се създават в пламъка на звездите. Там водородът се превръща във всички други вещества. Затова учените често наричат нашия свят “ водородна вселена “. Харесахме за дарител Водорода. Той ще бъде мъдър и добър вълшебник, Дядо на Вселената. Звездите ще бъдат негови лаборатории. Той ще живее в огнената мантия на Земята, дълбоко под повърхността на планетата.

- Да чуем, какъв герой избра творческата група на Павел?

- Инженер Федин ни помогна. Древният китайски герой Джуин Факелът на мрака ще бъде опасният враг. В стари китайски ръкописи се казва, че Джуин живее на небе, където нищо не се ражда – мъртво е царството му. В други древни книги пише: “ Затвори ли Джуин очи – нощ покрива Земята. Поеме ли дъх, жарко лято вятърът довява.”

- В нашата приказка Джуин ще бъде зъл дракон – магьосник. Той крие своя Факел на Мрака в комините без пречиствателни инсталации.

С магиите си подчинява всички, които не се грижат за природата. Иска да присъедини Земята към мъртвото си царство.

- Непослушните герои ще бъдат хората, които разгневили Водната фея – майката на живота – и тя решила да ги накаже – да скрие чистите води. Момчето и слончето ще тичат след нея по цялото земно кълбо, ала сърдита – тя все ще им се изплъзва. Като медуза ще се мерне сред замърсените с нефт вълни. Като водна капка ще подскача от земята към облаците. Ще плува в живата река на човешкото тяло – кръвта. Ще наднича от чашката на цвете. Ще дълбае земята и ще добива желязна руда в миннообогатителнатга фабрика. Ще страда заедно с обитателите на замърсените реки. Ще умира ведно с горите, над които пада киселинен дъжд. Ще се бори за глътка въздух – като птиците…

- И хората ще трябва да изпитат всички тези страдания. Да почувстват неволята на всичко живо, пострадало заради тях.

- Иво, ти се поувлече и май започна да съчиняваш по втората четворка карти. За тях първа е творческата група на Павел. “Б № 6” – Павле, царството на птиците е мястото, където трябва да се развива действието. Може да използвате някои от идеите на Иво за бедата. “В № 2” - Ани, изпитанията за юнака ще бъдат в света на предметите. “ С № 3 “ – На твоята група, Иво, се падна тежката задача – сражение в опустошения дом на растенията. “ П № 4 “ – Яна, твоите хора имат късмет. Най-интересното се падна на вас – победата трябва да бъде извоювана в подводните владения. Павле, когато сте готови – започваш! А аз ще обясня нещо на читателите.

- Не забравяйте – в текста отново ще срещнете цифри, които ще ви насочват към особено интересните страници от книгите, включени в списъка на литературата, използвана от нас в играта.

Спомнете си – първата цифра, това е номерът на книгата в списъка на използваната литература, отпечатан в края на тази книжка. Другите цифри са страниците. Може да срещнете и само една цифра в скобите – например / 5 / - така ви препоръчваме да прочетете цяла книжка: “Малкият принц” от Екзюпери. Повярвайте, много е хубава!

Препоръчаната литература ще ви помогне да отговорите на въпросите в края на книжката и да заслужите още два комплекта карти за нашата игра.

Докато групата на Павел измисли началото на нашата приказка, кажете, какви качества трябва да притежава Сашко? Нали ще търси Водната фея по цялата Земя…

- Да тича и плува бързо.

- Иво, кой бозайник ще го дари с умението да плува? Кой е най-бърз? Къде и как ще проверим това?

- Ще потърсим в речниците, енциклопедиите, атласите за животни.

- А, така ще стане много бавно…

- Павле, можеш ли да предложиш нещо по-добро?

- Сетих се! В книгата “ Какво знаем за бозайниците” има таблица “ Кой, колко бързо плува? “. Намерих! Тъпомуцунестият делфин плува с 64 км в час.

- Чудесно! Ето защо е нужно в библиографското описание да отбелязваме дали има таблици. Още по-важно е, когато четем книгата, внимателно да ги разгледаме. Сега самостоятелно ще работите с таблиците. Намерете най-бързия бегач от животните на сушата.

- В таблицата! Гепардът тича със 112-128 км в час. Но защо в същата книга – “ Какво знаем за бозайниците “ - на страница 68 пише, че “гепардът – рекордьор на бързина в животинския свят, бяга със 140 км в час?

- Сам ще си отговориш, Иво, ако помислиш малко. Рекордьорите от Олимпийските игри със същата скорост ли бягат – като обикновените хора?

- Е, не, разбира се.

- В таблицата е посочена средната скорост. А рекордьорът-гепард естествено е по-бърз.

- Научихме още нещо, което ще ни помогне в подготовката за нашата игра.

- А и в училище.

- Да, важно е да знаем, как да прилагаме наученото и самостоятелно да търсим необходимите знания. Павле, готова ли е твоята група? Започвай!

- Далече, далече, през девет звездни светове в десетия, живеел Джуин Факелът на Мрака. Царството му било сред най-студената, най-безжизнената тъмнина. Дъхът на Дракона Джуин изсушавал и убивал всичко. Държал той магиите си във Факела на Мрака. Отдавна искал да покори Земята, но чистият въздух като щит я пазел. Водата като меч отсичала магиите на Джуин.

Но хората ден след ден замърсявали въздуха и водата. / 6, 59-62 / Множали се заводите без пречиствателни инсталации, колите и камионите без катализатори. Невежеството на хората довело до нарушаване на екологичното равновесие. / 6, 25-28 / Пръскането на посевите с химически вещества против вредните насекоми донесло толкова нещастия за природата! / 6, 88-90 / Хората и те пострадали, но не се вразумили…Да не говорим пък, колко растения и животни унищожили, изтрили завинаги от лицето на Земята. / 6, 67-69, 29-35 /

Изчерпило се търпението на Водната фея. Скрила тя всички все още чисти води. С голямата си вълшебна сила направила така, че който стори зло на природата – същата беда да се стовари мигом върху неговата глава. Който замърсява водите – да се гърчи полузадушен, като рибите в отровените реки. Който замърсява въздуха, като птиците да се блъска сред стени от горчив, отровен дим. Който убива от небрежност, незнание или жестокост – сам да изпита ужаса и болката на своите жертви. Разбрали хората, какво са сторили, но вече било късно…

Решило едно момче на име Сашко, да помоли Водната фея за прошка. Но накъде да върви? Кого да попита? В Рилските езера може би се е скрила – нали те са очите на планината, тъкмо дом подходящ за една фея. Речено-сторено! Цяла нощ се катерил Сашко, без да си поеме дъх. Стигнал до хижата. Но къде са езерата? Мъртви били прекрасните очи на планината. Ами сега? Какво да стори?

- Ти си добър и упорит. – Обадил се някой. – Знам, че заедно с приятелите си от сините патрули изучаваш водните запаси в родния край, грижиш се за изворчетата, поливаш дръвчетата и цветята, наблюдаваш никой да не замърсява природната среда.

Огледал се Сашко, но видял само едно повяхнало стръкче рилска иглика.

- Не се чуди, аз мога да говоря. Ние Рилските иглики сме български ендемит. / 6, 79-87 / Това означава, че не виреем никъде другаде по света. Аз зная много вълшебства. Ще ти помогна – ще те превърна в орле. Иди в Родопите. Там живее мой добър побратим – балкански ендемит, който владее силата да оцелява и в най-безводните места. Отгатнеш ли името му, ще те дари с умението да се превръщаш в изсушено растение; полеят ли те – пак ще оживяваш.

Благодарил Сашко на Рилската иглика. Превърнала го тя в орле. Долетяло то в Родопите, намерило побратима й.

- Ти си Родопският Силивряк. Вирееш само на Балканския полуостров./ 6, 79-80 /

- Сашко, ти четеш задълбочено. Знаеш много за природата. Заслужаваш моя вълшебен дар – но не забравяй – ще можеш да издържаш без вода толкова време, колкото и аз бих могъл да оцелея при силно засушаване. Спомни си прочетеното! В Скалистите планини потърси Кондора – най-мъдрия и най-бързия сред птиците. Той ще ти помогне да намериш Водната фея.

Благодарило момчето и полетяло над Европа. Мъртви реки, умиращи гори, омърлушени птици… Не по-радостна картина го очаквала над Атлантическия океан. Мазни петна, купчини от пластмасови боклуци плували над вълните. Стигнал Сашко в Северна Америка. И о, ужас! Едва не се задушил над някакъв град. Най-после видял Скалистите планини и намерил гнездото на Кондора.

- Смело момче си ти, щом долетя чак до тук. Пийни от млякото на галактодендрона. Донесох го току-що от Южна Америка. Само във Венецуела все още има от това чудесно дърво… Хората изсичат горите и не мислят, че те пречистват въздуха и водата много по-добре от най-съвършените пречиствателни инсталации. Пийни! Млякото на галактодендрона ще те направи кондор – по-силен и могъщ от мен и моите братя. Вземи в това шишенце от млякото – ще ти потрябва.

- За да победиш, трябва ти побратим – умен и добър. Да е готов живота си да даде за теб. Ще ти помогне добрият вълшебник – Дядото на нашата Вселена – Водородът. Той живее в огнената мантия на Земята.

Благодарил Сашко и полетял обратно. Нали получил сили от млякото на галактодендрона, не усетил, кога се върнал. Кацнал да си почине край един извор. Щом приел човешкия си образ, изворът избягал от него. Водите тъй бързо се отдръпнали, та изхвърлили някаква бледорозова животинка – тя приличала на сляпо гущерче. Сетил се Сашко, че това е пещерният протей. Дожаляло му на момчето. Превърнало се пак на птица. Изворът бликнал отново и Протеят бил спасен. / 3, 108-109 /

- Благодаря ти! От днес нататък в пещерите и подземните реки ще се чувстваш като у дома си. – Рекло спасеното земноводно и изчезнало.

Завърнал се Сашко в България и се замислил: Как да стигне до дома на Водорода? Та мантията на земята е огнена – от лава! Може би трябва да се спусне в кратера на някой вулкан?… Изведнъж се сетил – понорите! / 4, с. 65 / Та нали тези “губилища”, както ги наричат, лакомо глътват река Вит северно от град Тетевен.

- Там ще търся пътя към дома на Водорода.

Речено-сторено! Хвърлил се в понора и мигом се превърнал в пещерен протей. Колко бил красив подземният свят! Висулките от тавана на пещерата се наричат сталактити, спомнило си момчето. От пода се издигат срещу тях, като каменни копия, сталагмитите. Те растат много бавно – с един сантиметър за 50-100 години. Образуват се от частиците, които се утаяват във водата. Тя капе от тавана, стича се по сталактитите и сталагмитите. Ако след много години те се срещнат и се съединят – образува се сталактон. Той се издига от пода до тавана. Сталактитите, сталагмитите и сталактоните са красиви каменни фигури. / 4, 68-69 / Приличат на герои от приказките, на каменна дантела или на вълшебната подземна гора, в която Данило е пленен от господарката на планината.*

- Ще ги попитам, как да намеря Водорода.

Още щом Сашко- Протей си помислил за това, сталактитите сребристо се засмели. Като ехо поели смеха им сталагмитите. Арфите на сталактоните им пригласяли. И тоя “смехоконцерт” се понесъл из пещерите. През четиридесетте километра земна кора стигнал до дома на Водорода – огнената мантия на Земята. Щом чул пещерния “смехоконцерт”, добрият вълшебник се превърнал на пара, издигнал се до подземната река и запитал, какво се е случило. Разказали му сталактитите за пакостите на хората, а сталагмитите се опитали да ги оправдаят. Сталактоните похвалили Сашко.

- Добре, - рекъл Дядото на Вселената – ще ти помогна, ако докажеш, че си любознателен и остроумен. Аз имам две внучки, ето ги.

- Ха, приличат си като две капки вода. Те наистина са капки вода – само че едната е опасна белажийка. Познай, коя от тях е Живка , коя – Ленивка! И двете еднакво бързо и послушно ще изпълнят две твои заповеди: Влез! Излез! Може да използваш тази везна, двете еднакви чашки, двете рози и двете кученца.

Засмяло се момчето.

- Дядо, много ти е лека задачата. Чел съм за живата и мъртвата вода. Има ги не само в приказките, но и в природата. Сто кг изворна вода съдържа 16 грама тежка вода. Теглото на живата и мъртвата вода е различно. Мъртвата вода е по-тежка – затова я наричат още “тежка вода”. Влезте в чашите! – Извикал Сашко. Претеглил внучките на Водорода. Едната тежала 18, а другата 22. - Първата е Живка, а втората Ленивка. – Решително казало момчето. – Дядо Водород, Мързелана е капка от тежка вода. Жал ми е за розите и кученцата – пият ли от нея – ще умрат от жажда. Затова в приказките я наричат “мъртва вода”. Лошите хора правят от нея водородни бомби – много по-страшни от бомбата, разрушила японския град Хирошима.

- Вярно, но и тежката вода може да се труди за добро. В атомните реактори тя е много необходима. Хората са я впрегнали на работа в атомните електроцентрали – с нейна помощ се произвежда електрически ток. Сашко, ти заслужаваш да ти помогна. Вземи чашките и везната – ще ти потрябват в битката с Джуин. Дошло е време битките да се решават с ум и разум, а не със сила…И запомни: КОЙ КАКВОТО ПРАВИ - ЗА СЕБЕ СИ ГО ПРАВИ! Хайде сега, върви! На добър час!

И Дядото на Вселената изчезнал. Сашко не успял дори да му благодари.

- Колко ли денонощия съм пътувал под земята? – Помислил си Сашко, щом водите на понора го изхвърлили в Горното езеро. / 4, с.65 /

Излязъл Сашко от водата, превърнал се пак на кондор и полетял да си търси побратим. Минал покрай пустинята Такла Макан. Изведнъж чул – някой стене. Разринало момчето пясъчния хълм и що да види – тревичките и храстчетата едва изправили глава, а вече се нареждат в боен строй. Защо ли?

- Благодарим ти, Сашко, че ни спаси. Ние пазим равнината от пустинните ветрове.

- Трудолюбиво и добро момче си ти, вземи моите дарове. С тях лесно ще победиш Джуин. От днес ще имаш камилски червени кръвни телца. Вземи и една от гърбиците ми.

- О, колко си щедра, Двугърба камило, благодаря ти! Ами ти?

- Не се тревожи, Сашко. Като победиш Джуин Факела на Мрака, ще върнеш даровете ми. / 7, с.9; 2, 148-149 / Върви! В джунглата ще си намериш приятел.

Зарадвал се Сашко и не усетил, кога долетял. Видял, как нещо петнисто препуска по високо каменисто плато.

- Брей, какъв бегач! Рекордьор!

- Да – 140 км в час! – Гордо рекъл Гепардът. - А ти, кой си? Да си птица – не си птица. Да си човек – не си човек. Да си камила – не си камила. Що за смешник си? Ха, ха, ха! Ама че смешен гърбушко!

- Търся си приятел. Щом се подиграваш така – не можеш да бъдеш истински приятел.

- Извинявай, не исках да те обидя. Но аз съм си такъв – присмехулник. Виждам, че си смел и добър. Ние, гепардите, сме най-бързите животни на сушата. От сега нататък ще можеш да тичаш като мен. Върви, скоро ще си намериш истински приятел.

Благодарило момчето на Гепарда. Неусетно дотичало до джунглата.

- Но, какво е това ръмжене? Май някой има нужда от помощ… А, ето – малко слонче е завързано за дървото и храбро се брани срещу един тигър – разбойник. Бързо! Да го развържа! Тигърът се уплаши и избяга. Смелчага си ти, слонче!

- С-с-с! От днес нататък ще се казваш Кя М’Нин. На бирмански това означава “тигър не може да го победи”.

- Хубаво име. Аз съм Сашко.

- Сашко, а ти защо не се страхуваш от мен? Не знаеш ли, че всички змии ми оказват кралски почести? Отровата ми е толкова силна, че може да убие слон. Понякога дори прочутата индийска кобра / 2, 100-101 / става моя жертва. Знаеш ли, коя съм аз? / 1, с.188 / Виж жълтозелената ми дреха с тъмни напречни пръстени! Красива съм, нали?

- Ти си кралска кобра. Не се страхувам от теб. Намерих си приятел и докато сме заедно нищо не може да ни победи.

- С-с-с! Ще видим…

И жълтозелената красавица изчезнала в джунглата.

- Благодаря ти, Сашко. Отдавна отбивам атаките на тигъра. Ако не беше ме развързал, сигурно щеше да ме изяде…Ние, малките слончета, на вид сме големи, но още сме слаби. / 2, 40-43; 1, 72-93 /

- Нали си ми побратим, изпий това мляко! То е от дървото галактодендрон и дава космическа сила. Нищо, че си още малък… И малките великанчета са по-силни от всички.

- Благодаря. А сега кажи, какво те води насам?

- Търсех си приятел. Сега вече ще мога да победя Джуин Факела на Мрака. После ще помоля Водната фея да се върне при хората.

- Не бързай! Първо иди за съвет при Мъдрия Баобаб. Ще те чакам край онзи банян.

- Гледай ти, какво чудо! Четох за него в книгата на Игор Акимушкин “ Чудеса на природата”. И мама държи в къщи фикус в саксия, Но този тук – та това е цяла гора! Въздушните му корени са достигнали земята, заровили са се в пръстта и са станали нови дървета. В сянката на този банян може да се разположи цяло село с над 100 колиби!

- Върви, Сашко, не се бави!

- Излитам!

- С-с-с! Отиде си. Кя М’Нин, не вярвай на хората! Те са като баняна – унищожават всичко около себе си… Слонче, ти си дете на джунглата! Знаеш, че ако семето на фикуса попадне в клоните на някое дърво и то му позволи да поникне – няма спасение! За добрината фикусът зле му се отплаща. Въздушните му корени здраво притискат доброто, гостоприемно дърво. Вкоренят ли се край ствола му, то вече не е нужно на фикуса - ще го унищожат. Такива са и хората – убиват всичко живо. Цялата природа – макар че тя ги е създала и отхранила. Хората са егоисти – като баняна…

- Стига с твоите змийски мъдрости! Сашко ми е приятел, - няма да го изоставя.

- Той ще те изостави! С-с-с!

В това време момчето стигнало до остров, на който растяло едно единствено дърво, високо 18 метра – като пететажен блок. Цяла класна стая можела да се вмести в хралупата му – то било дебело 9 метра. Дървото още нямало листа, само бели, ароматни цветове, големи като човешки длани. Те ласкаво погалили момчето.

- Това дърво е баобаб. – Сетил се Сашко. – Малкият принц от повестта на Антоан дьо Сент Екзюпери / 5 / всяка сутрин проверяваше, дали някой баобаб не е поникнал. Страхуваше се, да не разруши мъничката му планета.

- Е, хайде сега, ще се обиждаме ли?! Никой баобаб не е разрушавал планета, та дори и мъничка – като астероид. А хората, какво направиха от Земята?! Затова Водната фея избяга от вас. Малкият принц донесе баобабите на Земята. Искахме да ви опитомим – да станем най-верните ви приятели. Но, вие непрекъснато ни унищожавате. И не само нас – растенията. Знаеш ли, че около 250 животински вида са изчезнали – хората са ги унищожили. / 6, 29-35 /

- Знам, - омърлушил се Сашко, - но сега вече ги опазваме. Въвеждат се биологични методи за защита на растенията – вместо да ги пръскат с отрови, използват полезните насекоми и птиците, които унищожават вредителите. Инженерите правят заводи, които работят с една и съща вода – тя се пречиства и използва пак. В бъдеще заводите няма да изхвърлят никакви отпадъци.

- В бъдеще, ами сега? Как ще оживеете до това ваше “бъдеще”? До тогава ще отровите всичко живо.

- Идвам за съвет и помощ при теб, а ти…

- Сашко, знам, че ти си приятел на Природата, а ученическите зелени и сини патрули са вярна стража на екологичното равновесие. / 6, 25-28 / Ала за да победиш Джуин, трябва да пожертваш не само себе си, но и най-близкия си приятел.

Чул това Сашко и толкова му домъчняло за малкото слонче, че дори забравил да благодари…Не можело момчето да прежали приятеля си. Полетяло само да се бие с дракона. Изведнъж чуло страшен пукот – гласа на пустинята Такла Макан

- Знаеш ли, какво означава името ми на уйгурски език?

- Знам: “ Да влезеш, без да можеш да излезеш”. Не се страхувам от теб!

- От пустинята не се страхуваш, но от мен ще се уплашиш!

- Джуин, стига си се крил, ела да се бием!

Засмял се Драконът, размахал Факела. Мракът изпълзял и се заизвивал около момчето. Дъхът на магьосника го изсушил. Добре, че бил дарът на Родопския Силивряк. От Сашко останало само едно сухо стъбълце. Джуин Факелът на Мрака се излъгал, помислил, че Сашко е мъртъв и отлетял.

А в това време Кя М’Нин сериозно се разтревожил – почувствал, че нещо се е случило с приятеля му. Но как да стигне до острова на баобаба? Къде се е чуло и видяло слончета да плуват в океана! В реките – да! И то доста добре.

- Че защо не – ще се науча! – Решил Кя М’ Нин.

Е, не му било лесно на слончето…Но с трудолюбие и упоритост – всичко се постига. Доплувало до острова. Баобабът веднага се досетил, какво се е случило. Разказал му всичко, нищо не скрил. Разплакало се слончето. Такива горещи и солени сълзи дървото не било виждало през целия си живот. Въпреки че той не бил малък – повече от 1000 години баобабът гледал чудесата на този свят.

- Не плачи, все още можеш да спасиш приятеля си. Първо трябва да отидеш при североамериканската пустинна мишка. / 2, с.150 / Тя се храни само със сухи семенца. Никога не пие вода. Има нужда от съвсем мъничко кислород. Може да оцелее дори при студ -60 ^о С. Помоли я да те дари с вълшебната си издържливост, за да оцелееш в пустинята Такла Макан. Върнеш ли се на родния бряг, до мястото на сражението остават 9900 км. Ако тренираш и успееш по 10 часа дневно да тичаш със средната скорост за индийските слонове -ще стигнеш навреме. Ще можеш да спасиш Сашко. Донесеш ли го при мен, преди да изтече срокът на вълшебството – подарено от Родопския Силивряк, ще спася приятеля ти.

Благодарило слончето и заплувало обратно. Край острова тъкмо минавал кораб, с който пътувал на турне в Америка един индийски цирк. Кя М’ Нин разбрал това и се оставил да го хванат. Всички били изумени – слонче в океана! Решили да го направят цирков артист. Така нашият герой изпълнил поръчението на баобаба и станал издържлив на студ, пек и жажда. След две години се завърнал в родината си. Избягал от цирка. Още цял месец тренирал заедно с гепарда-рекордьор. Най-сетне бил готов. Неуморно препускал по 10 часа на ден. Стигнал до пустинята Такла Макан. Намерил Сашко – мъничък, сбръчкан, като изсъхнало цвете.

В тоя миг изскочил Драконът, размахал Факела на Мрака. Кя М’ Нин закрил с тялото си момчето и се вледенил. Джуин отлетял успокоен, че и двамата му най-опасни врагове са победени.

Слънцето учудено надничало да види, какво ли е това чудо? Ледена статуя на слонче насред страшната пустиня – чудо на чудесата! Щом слънчевите лъчи го докоснали, слончето се съживило, взело Сашко и затичало обратно. Стигнал Кя М’Нин при баобаба. Дало му дървото от живата вода, която пазело в дънера си. Слончето поляло своя приятел и той оживял, станал още по-силен и смел. Благодарили приятелите на баобаба, а той им казал:

- Сега вече ще успеете да победите дракона. Той е в Атлантическия океан. Опитва се да отвори контейнерите, потопени там по заповед на щури генерали. Джуин мисли, че е намерил скрити съкровища. Побързайте, докато не ги е отворил – те са пълни с отрови, които могат да погубят 12 планети като Земята. Ето ги и делфините – те ще ви помогнат.

- Бързо, яхвайте ни! Бързо! Нефтените петна се разливат на хиляди километри и рибите се задъхват. Много хора подчини Джуин Факелът на Мрака.Те му слугуват и изсипват тонове отрови в моретата и океаните. Не искаме нашият дом да заприлича на бунище! Световният океан е пръстен от жива вода около Земята – помогнете ни да го спасим!

Скоро стигнали в Атлантическия океан. Щом драконът усетил пристигането на делфините, веднага изплувал на повърхността. Той винаги носел със себе си две бъчонки. И сега ги оставил да плуват наблизо. Сашко видял това, скрил се зад един делфин и се промъкнал до бъчонките. Погледнал – и в двете имало вода. Сетило се момчето за дара на Водорода. Претеглило водата, разбрало в коя бъчонка е живата вода, изпило я, а на нейно място наляло мъртвата вода. Празната бъчонка напълнило от океана.

В това време Кя М’ Нин се борел с Дракона и се тревожел за приятеля си.

- Какво ли се е случило? - Слончето дори за миг не можело да допусне, че приятелят му ще го изостави, както съскала змията. – Но къде ли е Сашко?

Делфините обградили Джуин, изтръгнали факела на Мрака.

- Спрете да си починем! – Опитал се да изхитрува Драконът. – Ето, пийнете и вие с мен чиста водица. То във вашия океан тя вече е рядкост…- Подал им той бъчвата, в която мислел, че е мъртвата вода.

Делфините изпили смело бъчвата с океанската вода – нали знаели, какво е направил Сашко. Престорили се, че губят сили, застанали неподвижно над вълните. Умното слонче също се престорило, че е умира. Джуин се зарадвал, грабнал контейнерите и отлетял в Космоса. Мислел, че е победил и е грабнал безценно съкровище. Но нали бил пил мъртва вода, бързо се изморил. Решил да си почине и да види, какви ли несметни богатства е завоювал. Успял да направи мъничка дупчица в контейнера. От там изпълзяла отровата и Драконът се вцепенил. Тогава собственото му оръжие го налапало заедно с контейнерите. Факелът на Мрака глътнал своя господар и полетял из Космоса да търси други чудовища, магьосници и генерали, които са забравили, че: КОЙ КАКВОТО ПРАВИ - ЗА СЕБЕ СИ ГО ПРАВИ!

Щом победили, нашите герои върнали вълшебните дарове и благодарили на всички. После си дошли в България. Слончето станало цирков артист, а Сашко биолог – еколог. Къде намерили водната фея ли? Ами че те отдавна я били открили! Сетихте ли се? В стария мъдър Баобаб – 120 тона чиста вода има във всяко дърво от неговия род. Феята била тази жива вода, която съживила Сашко. Видяла тя, колко смели и верни приятели са момчето и слончето и решила да прости на хората. За последен път!

- Каква дълга история съчинихте! А сега – третата група карти. Творческата група на Павел ще рисува. Иво, вие ще драматизирате момент по свой избор. Ани, ние трябва да изберем музикално оформление за някоя вълнуваща сцена от приключенията на момчето и слончето. Яна, подгответе пантомимен етюд или танц.

- Приятели-читатели, жалко, че не можете да ни видите! Но време е вече да тръгваме. Инженер Федин ни помогна да осигурим транспорт. Заводът, в който той работи, закупи посадъчен материал – млади дръвчета от разсадника. Сега ние ще ги засадим. Така ще се роди нашата ученическа гора. Сами ще се грижим за нея. Ще дойдете ли с нас? Да вървим!

- Всяко време ражда свои злини и нови герои трябва да ги побеждават. – Въздъхва Дядо Слав. – Готови ли сте?

- Дали сме готови? Вие как мислите?

_________________

*Вж. “Каменното цвете” – уралска приказка, преразказана от Павел Бажов.