СЛАДКОДУМКО

Текст: Маргарита Дюлгерова

Първа глава

В първата глава ще се срещнете с феята Цветина, Великана Галактикус, Жар птицата и Злото джудже. Ще ви покажем, как играем и творим вълшебни приказки с героите от първия комплект карти.

Важно!

Много важно!

Свръхважно!

В Детския отдел на библиотеката раздават карти за една много интересна игра.

- Иво, ти все бързаш. Още не сме се представили на читателите.

- Здравейте, аз съм Иво. А това са Павел, Ана, Яна и Маги от Театъра на детската фантазия. Искате ли заедно с нас да играете и творите вълшебни приказки? Да? Тогава си припомнете, кои са главните герои на вълшебните приказки.

- Първо – непослушният герой. Той нарушава някаква забрана и …

- Може и цялото царство да пострада.

- Да, Павле, прав си. Непослушният герой може да навлече страдания и нещастия за всички.Вторият герой е юнакът, който тръгва на път, за да спаси изпадналите в беда.

- Ани, кого среща юнакът по пътя си?

- Други юнаци – намира си побратим или спасява някое животно, а то му благодари, като му помага в битката. Понякога добър магьосник, вълшебница, фея, изпитват юнака – дали е добър, храбър, умен и силен. После го даряват с нещо вълшебно.

- Какви вълшебни дарове получават юнаците?

- Маги, нека читателите сами да отговорят на този въпрос.

- Добре, Яна. Приятели, спомнете си приказките, които сте слушали, гледали в театъра, на кино, видео или по телевизията.Не бихме могли да изброим всички вълшебни дарове: от вълшебната тояжка и чехлите на Малкия Мук, през летящото килимче и живата вода, до най-модерните лазерни мечове и телепортирането – всички те ви очакват.

- Юнаци, готови ли сте за борба със злото?

- А кой е опасният враг?

- Зъл магьосник. - казва Яна.

- Баба Яга. – прекъсва я Ана.

- Кошчей Безсмъртни. – виква Иво.

- Черният рицар или Драконът от ледената планина – колебае се Павел..

- Спорът се развихря, както виждате. Вие и сами можете да изброите още много: великани, таласъми, водни духове и какви ли не чудовища, създадени от народното въображение.

- Да, но колкото и да са страшни, винаги юнаците ги побеждават! – смело се оглежда Иво, сякаш, че ей сега ще размаха меча си и ще отсече главите на някоя ламя.

- И така, нека да повторим: непослушен герой – това е картата с буква “Н”, юнак – “Ю”, дарител – “Д” и опасен враг – “О”. На когото от вас се падне една от тези четири карти – избира герой за нашата приказка. Рисува го с думи. Трябва да помисли и да ни разкаже: Как изглежда героят? Къде живее? Какво умее? Какви качества притежава? Какво знае? За какво мечтае?

- Само така ще можем да си представим героите, които сте избрали. Рисувайте ги с думи. Малко по малко те ще оживеят пред нас.

- Маги, да раздадем картите и да покажем, как играем и творим вълшебни приказки.

- Какво ти се падна, Яна?

- Ще избирам непослушния герой. Маги, може ли непослушният герой да бъде много добър? Ще наруши забраната и ще изпадне в беда, но забраната ще бъде лоша. Опасният враг може да я е измислил, за да страдат добрите герои.

- Може, Яна, но твоята задача сега е само да нарисуваш с думи героя. Приключенията ще съчиняваме после, когато раздадем втората четворка карти: “Б” – беда, “В” – вълшебни дарове, “С” – сражение, “П” – победа.

- И така – непослушния герой ще избере Яна, юнака ще ни представи Павел, Ана ще реши, кой да бъде дарителят, а на Иво се падна да измисли опасния враг за нашата приказка. Минутата за мислене изтече. Яна?

- Непослушният герой ще бъде една мъничка и нежна фея. Косите й – по-леки от слънчев лъч. Очите й – като макови семенца. Тя се казвала Цветина. Живеела в един ябълков цвят. Усмихната и добра летяла навсякъде. Откъдето минела – всичко оживявало. Ставало пъстро и красиво. Всички я обичали. Тя имала съвсем мъничка вълшебна книга. Там било събрано всичко, което една грижовна фея трябва да знае. Цветина мечтаела да отгледа вълшебно цвете. Който чуе звездните му песни - да става силен и добър.

- Искате ли да допълните словесния образ създаден от Яна? Ани, какво ще добавиш?

- Роклите на Цветина приличали ту на рози, ту на люлякови цветове, ту на маргаритки. Тя сякаш била летящо цвете – по-красиво от най-пъстрите пеперуди.

- Приемате ли допълнението на Ани?

- Момичешки измишльотини – промърморва Иво.

- Ще те видим и теб, какво си измислил…

- Не се обиждай, Ани. В нашата игра всеки може да каже мнението си, стига да го защити. Не му ли харесва нещо – да обясни защо. Да предложи, как да го съчиним по-добре. Хайде сега да чуем Павел.

- Юнакът в нашата приказка може да бъде великанът Галактикус. Той бил толкова голям, че никое легло не можело да побере снагата му. Лягал да спи върху Млечния път. Главата му била колкото цяло съзвездие. Започнел ли да хърка – планетите като топки подскачали по небесните друмища. Великанът бил много смел, добър и справедлив. Знаел толкова вълшебства, че цял живот няма да ни стигне да ги изброим. Можел да се превръща в каквото си поиска. Чак от Млечния път виждал, какво става на Земята.

- А най-добрата приятелка на Галактикус била космическата Жар птица. – бърза да разказва Ани. – Тя летяла из вечния студ. Видела ли угасващо слънце, кацала и изгаряла в него. Тогава се раждала нова – млада и силна звезда. Прогонвала тя тъмнината и студа. А Жар птицата отново излитала от пепелта. Политала да търси друга слънчева система, на която да възвърне живота. Предлагам Жар птицата да бъде дарителят в нашата приказка.

- Ей, ту феи с рокли – цветя, ту великани – галактики и дори жар птици – звезди. А пък моят опасен враг е съвсем мъничък: Едно зло човече – джудженце. С хитри очички, подвижно носле и скъпи дрехи. То никак не обича слънчевата светлина и затова живее в замък под земята. Хвали се, че е господар на сърцето на Земята. Мечтае всички да му се подчиняват и да му слугуват.

- И е много мързеливо – казва Ани.

- Завистливо – допълва Яна.

- Знае много за черните заклинания – в тях му е силата. – пояснява Иво и раздава следващите четири карти: “Б” – беда, “В” – вълшебни дарове, “С” – схватка, “П” – победа. Първа ще разказва Ани.

- Аз съм втори – радва се Павел. – Ще избера изпитанията за юнака и вълшебния дар, който ще му даде Жар птицата. Разбира се, ако го заслужи.

- Иво, имаше ли късмет? Твое ли е сражението?

- Не, Яна изтегли тази карта. За мен остана победата.

- И за четирите момента може да се измислят чудесни приключения. Стига да съумеете увлекателно и ярко да ни ги разкажете. Започвай, Ани!

- Било ли е или не е било – не знам. Но хората разказват, че вдън горите Тилилейски живеело зло човече. Под най-високата планина то си построило подземен дворец. Заграбило всички скъпоценни камъни, но все му били малко. Хитрите му очички шарели насам-натам и се чудело, какво още да отвлече в съкровищницата си. Опитало се да заключи там ярките багри на цветята, но те увяхвали и изсъхвали.

- Пфу, какви безполезни неща! – мърморело джуджето. – От днес нататък забранявам в моите земи да цъфтят цветя!

- Речено - сторено. Никой не смеел вече да сади цветя. Дори и горските поляни били окосени. Замлъкнали птичите песни. Изчезнали пеперудите. Избягали животните. Опустели земите на Злото човече.

А хората? Те страдали и силите им отпадали от ден на ден.

Феята Цветина не можела да гледа равнодушно, как в душите на хората никнат черните цветя на отчаянието. Полетяла тя към горите Тилилейски. Слънчевите й коси галели поляните. Усмихвали се очите й – макови семенца. Погледът й съживявал покосените цветя. Пъстрите й роклички привлекли пеперудите. Завърнали се животните. Запели птиците.

А в подземния замък зазвъняла тревога. Злото джудже се разгневило. Разбъркало черните си заклинания, засилило огъня,голям черен облак излетял през комина.

Разкихали се цветята, повяхнали. Разбягало се всичко живо. Феята Цветина потънала в черния облак и се озовала в подземния замък.

- Ще бъдеш моя пленница, докато не отгледаш за мен вълшебното цвете! Никой друг няма да чуе вълшебните му песни. Те ще ме направят най-силния, най-могъщия владетел. Всички ще ми слугуват!

- Ани, достатъчно. За втората карта ще продължи Павел.

- Рано било да се радва Злото човече. Добрият великан Галактикус всичко видял и всичко чул. Протегнал ръката си към Земята. Внимателно взел мъничката книга на феята Цветина.

- Ох, ох, горките ми вълшебства! – плачела книгата.

- Потърпи – избоботил Галактикус. Въпреки че едва-едва шепнел, гласът на великана бил толкова силен, че предизвикал истинско земетресение.

Магията на Злото човече разболяла вълшебствата на феята. Никой не знаел, как да ги излекува. Без вълшебната книга дори и Галактикус бил безсилен – не можел да спаси Цветина. Полетял той към най-далечния край на Вселената – да търси своята приятелка – Жар птицата, съвет от нея да подири. Като минавал край една черна дупка, някой грабнал вълшебната книга. Галактикус я държал здраво.

А трябва да знаете, че черните дупки са опасни дори и за галактическите великани. Като огромни капани поглъщат всичко – дори и слънчевите лъчи не могат да избягат от тяхната тъмница. Галактикус запазил книгата, но космическият капан щракнал – черната дупка се затворила зад него. В средата умирало мъждукащо слънце. Великанът го сграбчил и го запратил с всички сили срещу черния капан, който мигом изчезнал. Спасеното слънце се усмихнало и стоплило премръзналите планети от своята система.

Появила се и Жар птицата.

- Скъпи, Галактикус, ти доказа, че си смел, силен и умен. Но готов ли си да се жертваш за приятелите си? За да победиш Злото човече трябва да бъдеш много търпелив и упорит. Вълшебната книга на феята ще оздравее, само ако измиеш буквите й в живия извор на сърцето си. А това е много трудна работа. Ето ти и това перо. То ще ти помогне в битката. – рекла Жар птицата. Перото засияло като огнена дъга.

- Благодарил великанът на своята приятелка. Тя полетяла – да съживява нови звездни системи, да изгаря и влива сила в сърцата им. Да се възражда от пепелта си и отново да поема пътя на светлината.

А Галактикус? Той ласкаво вземал една по една буквите на вълшебната книга и ги скътвал в сърцето си. Дълго се трудил той. Много пъти Земята обиколила Слънцето. Пясъчните часовници се уморили да пресипват пясъка си. Великанът Галактикус не знаел нито миг покой.

- Е, Павле, ти обичаш фантастиката и май доста се поувлече… Това, което си измислил повече прилича на фантастичен разказ, а не на вълшебна приказка.

- Маги, на мен така ми харесва. Звучи като космическа приказка. Може ли да разказвам по-нататък за сражението.

- Добре, Яна, продължавай.

- Оздравяла книгата, отворила очи, видяла пред себе си мъничко човече с перото на Жар птица в ръка. “Къде ли е великанът Галактикус?” Изведнъж тя се досетила, какво се е случило. Великанът се смалявал с всяка една буква, която измивал. Магията го изгаряла, но той търпял, търпял и ставал все по-мъничък.

“Ами сега, как ще се пребори със Злото джудже?! Та той вече е много по-мъничък от него…” – помислила си книгата.

“Не се тревожи.” – отговорил Галактикус. Той можел да разговаря мислено. – “По-важна е силата на ума и добротата.“ Щом изрекъл това, перцето на Жар птицата се превърнало в седемцветен лък и ги изстреляло към Земята. После станало на дъга – парашут. Спуснало ги през комина в подземния замък.

А там Злото джудже измъчвало Цветина. Искало тя да отгледа вълшебното цвете. Само за него да пее то звездните си песни, за да стане най-силния и най-могъщия владетел на света.

“Съгласи се! Вълшебното цвете не търпи тъмници, песента му разпръсква тъмнината.” – чула Цветина.

“Но кой си ти, дето говориш мислено с мен?”

“Аз съм Великанът Галактикус. Дойдох да ти помогна. Ето, донесох твоята вълшебна книга.”

Видяла феята – сред старите добри вълшебства в книгата й имало и още едно – дар от Галактикус. Изрекла вълшебните му думи. Мигом студените каменни зидове се покрили с бръшлян. Поникнало чудно зелено стъбълце. На върха му – коронка от аленеещи листенца. Събудило се цветето. Тъмнината хукнала да бяга. Протегнало то листата си, напукали се стените на замъка, срутили се подземните кули. Запяло цветето. Звездното небе надникнало иззад песента му и се засмяло. Звездният смях затрупал Злото джудже.

- Иво май не е съгласен с нещо?

- Яна разказва вече за победата, а това е моята карта.

- Прав си. Всеки има право да обрисува героя или да измисля приключенията само за този момент, който съвпада с неговата карта. Иво, слушаме те.

- Излезли Галактикус и Цветина от подземния замък. Откъдето минела феята – всичко се съживявало. Песента на вълшебното цвете се носела над земята. Възвърнала радостта на хората и вярата им в доброто. Перото на Жар птицата се издигнало в небето. Превърнало се в седемцветна люлка. Тя залюляла децата и цветята. Донесла им звездни сънища: да раснат, да пораснат – и те звездни песни да запеят, дружно да живеят.

А какво станало с Великана Галактикус ли? Вълшебната книга и феята Цветина му благодарили. После го настанили да си почива в една теменужка. Такова нежно и уханно легло! Решил той, никога вече да не спи в друго легло – та дори и това да е самият Млечен път. Заспал Галактикус и сигурно още спи и събира сили за нови подвизи…

- Доста дългичка приказка се получи… Как мислите, дали не уплашихме децата? С картите от семейството на приказните герои се играе по-трудно, ако се опитаме да направим нашата история по-различна от другите вълшебни приказки, които сме чели.

- Да, но така е по-интересно. В нашата игра е важно да се научим сами да измисляме нови герои, а не да преразказваме прочетеното.

- Прав си, Иво. Но ако не сме чели много книжки, ще можем ли да играем и творим вълшебни приказки?

- Съгласен съм – книгите ни срещат с много герои.

- И не само това, – намесват се в спора ни Ана и Яна – те ни дават знания. Учат ни, как да използваме думичките, как да градим образите.

- Хайде да играем с картите от втория комплект. – предлага Павел. – По-лесно е героите да са предмети.

- Всички забравихте, - сърди се Ани – не сме завършили третата част на играта. Аз ще нарисувам илюстрациите.

- Аз ще подготвя пантомимен етюд.

- Иво, обясни на читателите, какво означава това.

- А, да, много е лесно. Без да говоря, само с движенията на тялото и изражението на лицето, ще представя някои от героите. Може и цяла сценка да се изиграе без думи.

- Не! По-добре да я драматизираме! – прекъсват го Ана и Яна.

- Да си направим малко театрално представление! – запалва се и Павел.

- Аз ще нарисувам декорите за сцената – радва се Ана.

- А аз костюмите! – не й отстъпва Яна.

- Добре, за мен остава да напиша диалозите. Ще драматизирам приказката. – решава Павел.

- Речено-сторено. Доста се потрудихме. Е, не сме като истинските артисти, но все нещо се получи. Щом целия клас ни слуша и гледа с интерес…

първа глава | втора глава | следваща страница