Градът на майсторството
Имало едно време един град на майсторството. Всички хора, които живеели в него били добри и работливи. Всеки си имал свой занаят. Едни правели къщи, други статуи, трети се занимавали с градинарство. Тези майстори били прочути по целия свят. От всички краища на земното кълбо идвали хора, да видят Града на майсторството, чудели се дали не е омагьосан.
В центъра на града имало една статуя – бял лебед. Той оживявал само тогава, когато някой махне голямата каменна плоча, която била вградена в земята.
Живяло така мирно населението много години, но в един слънчев ден се появил изневиделица триглав змей - магьосник. Той бил чул от своите помощници за този чуден град и искал да го вземе под своя власт и там да разположи най-големите си казани с магии и отрови. Като разбрали това гражданите се изплашили, че змеят ще унищожи града им, но въпреки това не отстъпили. Тогава магьосникът се върнал в своето царство и заповядал на слугите си да направят отровен кисел дъжд и да го пуснат над града. Изпълнили те всичко. Изведнъж загърмяло и затрещяло и над града небето потъмняло. Излял се киселият дъжд. Всичко се превърнало на къмък - дори храната.
Останало само едно момченце, което било в гората. Когато се върнало, то разбрало, какво се е случило. Веднага се сетило за плочата и отишло в центъра, да намери сред развалините статуята на лебеда. Трудът му се увенчал с успех. Отворило плочата и лебедът оживял. Разбрал веднага, какво се е случило и дал на момчето една вълшебна флейта. Щом то засвирило, злият магьосник умрял, киселият дъжд се стопил, а Градът на майсторството разцъфтял още по-хубав от преди.
Към предната приказка Към следващата приказка
Искате ли да прочетете и диалога между Водещия и Киселинния дъжд?
