Към главната страницаСладкодумко
Живото вълшебство
Ами ако...?Методическо помагало
Карти за игратаСамо за приятелиНапишете писмо до авторката

АМИ АКО... ?

Текст: Маргарита Дюлгерова

Четвърта глава

Как Дракончето разтревожило мама Драконица? Защо не могла да му помогне Драконската Докторица? Ще научите от нашата шеста игра.

- Ето ни събрани отново. Днес сме в света на музиката и изобразителното изкуство. Темата за водата още ни вълнува – вижте рисунката на черната дъска: драконска уста глътва малка сърдита капка.

- Ани, читателите още не знаят, как ние рисуваме…

- Много е лесно. Всеки има право да нарисува само една непрекъсната линия. Маги направи кръгче, Павел – дъгичка. Прилича на око, нали? Аз оформих горната част на главата, Иво – долната челюст с острите зъби. Яна нарисува шията, а гостенката ни – художничката Даниела Максимова с един замах довърши рисунката. Тя илюстрира всички наши книжки, нарисува и картите за играта, които вие можете да получите – ако ги заслужите, разбира се…

- Решаваме дракончето да бъде непослушния герой, нали?

-Да, Иво. Останалите герои сте избрали от албумите и плочите в музикалния отдел.

- Да, но спорим за опасния враг. Хареса ни албума с творби от руски художници – една малка статуетка, наречена “Вълна”. Момичетата искат лошият герой да бъде една сърдита капка.

- Статуетката само събуди въображението ни, насочи ни към образа на сърдитата капка. Също както песните за приятелството помогнаха на Иво, да избере юнаците.

- Маги, искаме да изиграем играта на един дъх: избор на герои, съчиняване на приключенията им, илюстриране.

- Добре, започвай, Иво, ти си пръв.

- Юнаците в нашата приказка са песните-птици. Те били чудно красиви. Живеели в сърцата на хората и излитали, когато човек запее от сърце. Крилете им-мелодии раждали радост и доброта. Затова поговорката казва: “Който пее – зло не мисли!“

- Дарителят е Лебедът.

- Включили сме в нашата книжка нотираната мелодия на Светла Цветкова – композира я по време на една от нашите игри. Тогава беше десетгодишна. Тя постигна мечтата си – вече е истински музикант. Помолете някой да ви изсвири песента на Светла. Научете я!

- Много е хубава. Като я слушах, сякаш и аз бях лебед – танцувах и със своя танц разказвах за красотата и доброто, което всеки трябва да създава. – Ани тананика мелодията.

- Опасният враг е една сърдита капка, която ще вгорчава всяка хапка на нашето драконче. – Усмихва се Павел. Пак е измислил нещо интересно и иска да ни изненада.

- Да чуем Яна – тя изтегли картите за непослушния герой и бедата.

- Дракончето, което нарисувахме, било много добро, но не му се работело. Майка му все се карала за това. Един ден тя решила да го остави да пази водите в пещерата. Рекла му: “ Всеки трябва с пот на челото да си изкарва хляба, че да му е сладък! “ Още щом тя излязла, то се разиграло, разлудувало се и изтървало водите. Залели те градините, наводнили полята. Брей, каква беля направило непослушното драконче. Ами сега? Как да е – заключило вратите на пещерата, като долети майка му – да не разбере, какво е станало. Сетило се, че тя рекла: “С пот на челото…” Само това чуло палавото драконско детенце. Пот? Пот…Ами да! Разскачало се пак, разлудувало се – изпотило се. Една сърдита капка полазила по муцунката му и се заканила: “Ще видиш ти! Белажия! Мързеливец! “ И хо-о-оп! Скочила право върху езика му.

- Скоро се върнала Мама Драконица. Искала да нахрани дракончето, а то не ще да яде. Каквото кусне – горчи му. Изплашила се добрата Драконица. Довела Драконската Докторица, но и тя не могла да помогне. “О-о-о!” – занареждала майката. И това “О!” изведнъж се превърнало на птиче, защото било мелодично и тъжно, като скръбна песен. “Не плачи! - Рекла мъничката песен-птичка. – Аз ще заведа Дракончето при мъдрия Лебед. “

Речено-сторено. Вълшебното царство на Лебеда било едно езеро от нежна музика. Добрият вълшебник учел малките лебедчета да танцуват. Казвал им: “ Танцувайте така, че който ви гледа да почувства болка за красотата, която още неродена тръпне в ръцете му – очаква той да я даде на хората. Вашият танц е радост за другите, а труд за вас. Затова и всяка хапка ще ви бъде сладка – с пот на челото сте я заслужили!”

Иво поглежда към Ана. Тя трябва да продължи след него, но още се колебае. Къде ли би могло да се труди едно драконче?…

- Чуло Дракончето думите на Лебеда и тъжно въздъхнало: “ И аз искам да се трудя, но какво да сторя, като умея само да подскачам?…” “Ще се научиш. – Рекла мъничката песен-птичка. – Да вървим при моите сестри.”

- Дълго летели те по света.Видели майчините приспивни песни. Те били с дълги бели пера, като слънчев лъч ласкави и топли – греели детските сънища и пазели радостта на децата. Дракончето минало край суровите лица на песните-войни, които бранели Родината. Ето го и морето, дето волния размах на яките криле се смесва с шума на прибоя. Песните на моряците се надбягвали с вятъра.

Сърдитата капка заподскачала, а заедно с нея и Дракончето. Разпенили се вълните. С всеки скок Дракончето се смалявало, смалявало, докато накрая станало по-малко от една стотинка. Изведнъж долетяла една много тъжна птичка-детска въздишка. Взела Дракончето на крилете си, отнесла го до леглото на едно болно момиченце в операционната зала на болницата.

Павел съсредоточено мисли. Явно е затруднен. Какъв ли завършек да измисли?…И то в царството на бозайниците!…

- Сърцето на момиченцето едва биело. Помпата на апарата за изкуствено дишане се била повредила. Момиченцето можело да умре. Лекарите се тревожели…

- Без да знае, какво прави, Дракончето скочило вътре в машината. Заподскачало, въздухът се раздвижил отново. Сърцето на момиченцето ритмично затуптяло.

Сърдитата капка скочила от езика на Дракончето, излетяла през прозореца и потънала в морето. Затова то е не само солено, но и малко горчиво…

Подскачало Дракончето и гледало, как бузките на момиченцето порозовявали. В такт с подскоците на Дракончето от сърцето на детето се родила най-пъргавата, най-кръшната песен-птица - в такт с нея подскача всяко българско сърце… Сетихте ли се, коя е тя? Да. Мелодията на ръченицата.

Скоро момиченцето се съвзело от упойката. Видяло то Дракончето, защото само децата и творците имат очи за приказното. Видяло го и му подало една ябълка. Ех, по-вкусно нещо Дракончето не било вкусвало никога! Защо ли?

- Ето, че и шестата ни приказка е готова.

- Просто нямам думи да ви разкажа за третата част на играта. Измислихме какви ли не примамливи рисунки и причудливи звуци за музикално оформление. Иво с духови, а Павел с ударни инструменти и играчки ни разсмяха до сълзи, когато представяха звуковата картина на сражението. Яна изработи мозайка – Дракончето. Ани се опитваше да подражава на художничката Даниела Максимова, но скоро разбра, че всеки илюстратор трябва да изстрада сам образите, които твори. Така успя да направи не само илюстрациите към нашата приказка, но и декори за драматизацията ни.

- Преди да се сбогуваме, искам да ви помоля, пазете книжките! Те са написани за вас с любов и грижа. Други деца също ги очакват.

- До нови срещи!

първа глава | втора глава | трета глава | четвърта глава
литература | отговори | следваща страница

Hosted by uCoz